Учи, маме, да не работиш! Какво да учим за добра реализация?

Want create site? Find Free WordPress Themes and plugins.

studenti-1Най-висок среден месечен облагаем доход получават студентите, завършили „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – над 3000 лева, и завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет в Благоевград – над 2750 лева.

Студентите, дипломирали се в същите специалности, но в други висши училища, не просто получават по-ниски доходи, а в някои случаи разликата е над 4 пъти.

Това показват данните от новото, пето издание на рейтинговата система на висшите училища у нас за 2015 г., представено днес от Министерството на образованието и науката и от консорциума по проекта, цитирано от БТА.

На 1000 лв. среден осигурителен доход на месец получават и завършили специалности като „Военно дело“, „Информатика и компютърни науки“, „Проучване и добив на полезни изкопаеми“, „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Обществено здраве“, „Медицина“, „Политически науки“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“, „Фармация“ и „Физически науки“.

Най-ученолюбиви пък се оказаха бъдещите медици. Данните от рейтинговата система показват, че първокурсниците в направленията „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“ са с най-висок успех в дипломите за средно образование – над 5,45. На другия край на тази класация пък са влезлите да учат „Животновъдство“, „Металургия“ и Материали и материалознание“, чиито дипломи са със среден успех под 4,40.

Къде обаче се реализират висшистите ни?

Близо 25 процента от завършилите висше образование у нас през последните пет години не се осигуряват в страната, сочат данните от рейтинговата система.

Голяма част от тези млади хора, след като са завършили в България, са напуснали страната. Близо 30 процента от завършилите медицина у нас са заминали да работят в чужбина, обясни Георги Стойчев – ръководител на консорциума, подготвил проекта с МОН.

Данните от рейтинговата система показват също, че през първите пет години след завършването си по-малко от половината (47 процента) от наетите висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование.

На фона на тези данни днес заместник-министърът на образованието и науката Николай Денков каза, че във висшите ни училища има повече места, отколкото кандидат-студенти.

Най-ниска безработица – под 1 процент – е отчетена сред завършилите „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“, както и абсолвентите от специалност „Военно дело“.

Най-трудно пък си намират работата избралите да стават археолози – едва 5,57% се реализират по специалността си. Животновъдите също не са кой знае колко добре изявени – 6,13% от тях работят по специалността. Най-ниско пък е приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ и „Изобразително изкуство“ – под 25 процента.

Did you find apk for android? You can find new Free Android Games and apps.

Сподели
 

[sg_popup id=8]