Помагало за кандидат- гимназистите
1. Същност на текста – Всяко речево съобщение, което притежава следните характеристики: смислово единство и свързаност на изреченията според правилата на езика / лексикални, синтактични, граматични, правописни, пунктуационни/.
2. Тема на текста – това, за което говорим.Във връзка с темата определяме подтемите и ключовите думи и изрази.
3. Идея на текста – Общ извод, прокаран със средствата на художествената реч, който произтича от осмисляне на жизнените явления, изобразени в литературното произведение.
4. Видове текстове според начина на представяне на темата:
- повествование – разказваме за събития и случки в тяхната последователност;
- описание – представяме признаци на предмети и явления; разкриваме обстановка, рисуваме природна картина, портрет;
- разсъждение – доказваме твърдения по определен проблем.
5. Видове текстове според сферата на общуване:
- разговорни – предназначени за битовата сфера на общуване. В тях се използват:
разговорни думи и изрази /викам, я, пък/; по-често подбудителни, въпросителни и възклицателни изречения; думи и изрази, разкриващи отношението на говорещия към темата и събеседника /Прав си!; Ти как мислиш?/; използват се по-често диалогична и устна форма на общуване, обръщения.
- научни текстове – предназначени за научната сфера на общуване. Употребяват се термини; преобладават съобщителни изречения; срещат се въпросителни изречения /реторични въпроси/; използват се различни изречения по състав; преобладават глаголи в сегашно време.
- официално-делови текстове – предназначени за официално-делова сфера на общуване. В повечето случаи са документи: указания, наредби, съобщения, молби, покани и др. Те се съставят по установен образец. Най-често са в писмена форма. Думите са употребени в прякото си значение. Използват се специфични термини – клишета / член, правилник, права/.
- Художествени текстове – предназначени за естетическата сфера на общуване. В тях чрез езика се изграждат художествени образи, които въздействат на мисълта, чувствата и въображението на читателя. Употребяват се експресивни езикови средства, чрез които се постига образност и емоционалност.
- публицистични текстове – предназначени за обществено-политическата сфера на общуване. В тях се употребяват езикови средства, използвани от различни сфери на общуване. Съобщителната функция се осъществява най-често с помощта на неутрална лексика. Експресивната лексика, синтактичния паралелизъм, реторичните въпроси са предпочитани средства в текстовете, в които преобладава експресивна функция.
6. Свързаност на текста – осъществява се чрез:
- лексикални повторения;
- местоимения;
- синоними /контекстови синоними- схащат се като синоними само в определен контекст/;
- единно глаголно време
7. Речников състав на българския език:
- домашна лексика- думи от славянски произход /глава, око, брат, бреза, живот/ и думи от прабългарски произход/българин, хан бисер, шейна/;
- чужда лексика:
– заемки – напълно усвоени чужди думи, за които нямаме съответна домашна думи /захар, плик, маса, нация/
– международна лексика – думи, възприети в различни езици по света /атом, логика, студент, опера, танц/;
– чуждици – доблират домашни по произход думи /мерси, неудачен, консенсус, корекция/.
8. Видове думи според звуковия им състав и лексикалното им значение:
- антоними- двойка думи от една и съща част на речта с противоположно значение / ден- нощ; високо- ниско/. Контекстови антоними- схващат се като такива в определен контекст .
- омоними-думи с еднакъв звуков състав, но различни по лексикално значение
/ток – на обувка; електричество/.
o пароними- думи, близки по звуков състав, но с различно лексикално значение / фактура- фрактура; предам- придам/.
9. Видове словосъчетания:
o свободни словосъчетания – съчетание от думи, което в рамките на изречението съставя смислова цялост / тих ветрец; клонче от люляк; група от десет ученици/;
o фразеологични словосъчетания – съчетание, в което отделните думи са загубили конкретното си значение. Отличават се с експресивност. /клатя си краката- не правя нищо; плюя си на ръцете – захващам се за работа/.
10. Изразни средства в художествен текст – Специфично подбрани думи и изрази, чрез които се постига оригиналност, изразителност на словото. Изразните средства биват тропи и стилистически фигури.
- Тропа, троп – Дума или израз, употребен в преносно значение. Тропата възниква при съпоставяне на две явления, между които има прилика. Чрез асоциация общият признак свързва буквалното и преносното значение на думата. Тропи са: метафора, метонимия, сравнение, синекдоха, олицетворение, алегория, символ, хипербола, литота и др.
– метафора – тропа, при която черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на асоциации, свързващи прякото и преносно значение на думите. Изразява се с различни части на речта: прилагателни имена /метафоричен епитет/ – “младост, зелена”; съществителни имена – “крило бе Чавдар войвода”; глаголи -“ Глухо и страшно гърмят окови”.
– метонимия – дума или израз с преносно значение, при която названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях.
Видове метонимия
1. означаване на предмет чрез част от него /синекдоха/ – бащино огнище, вм. роден край;
2. името на предмета се замества с материала, от който е направен – “ желязото срещат…” желязо вм. щикове;
3. качеството замества неговия носител – “ храбростта прави чудеса” – използвано е храбростта вм. храбреца;
4. името на автора замества творбите му – чета Вазов;
5. времето на действието се замества с предмет, обект, явление, тясно свързано с него – от люлката до гроба вм. от раждането до смъртта;
6. мястото на действието заменя участниците в него -“ върхът /вм. опълченците/ отговори с други вик”;
7. предметът замества съдържанието – изпивам една чаша.
– хипербола – силно преувеличение на образи, действия;
– литота – преувеличено намаляване на признаци, предмети /очите на Нено, които са оприличени с точки/.
– символ – предметно конкретен образ с преносно значение /върбата в “Маминото детенце” разкрива пасивната позиция на героя/;
– алегория – образ в преносен смисъл; опредметяване, при което качество преносно се прехвърля върху предмет;
– анимализация – има за цел да принизи човешкото същество до животно и така да го осмее или разобличи /… Неновица… изревала така диво, щото и врабчетата на крушата оставили своите игри…/
– сравнение – уподобяване, съпоставка на един предмет, лице, картина с други /грее като слънце/ .
- Стилистическа фигура – Особен похват, свойствен на художествения стил, чрез който писателят изразява най-добре мисъл, чувство, настроение и изгражда художествен образ. Стилистични фигури са: инверсия, реторичен въпрос, реторично обръщение, различни видове паралелизъм, повторение, анафора.
– образен паралелизъм – художествен похват, при който се съпоставят успоредно два образа, които имат нещо общо / “ Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на тъмните му талази” от “ Една българка” на Иван Вазов. Постига се психологическо внушение за душевния смут на героинята./
– анафора – повторения на думи в началото на изречения в прозаична реч, а в мерената реч – в началото на съседни стихове.
Език свещен на моите деди,
Език на мъки, стонове вековни…
11. Похвати при изграждане образа на литературен герой:
- Портретна характеристика – описание на външния вид на героя. Чрез нея се разкриват и черти от характера или душевно състояние.
- Биография на героя – научаваме различни факти от живота му.
- Речева характеристика – средство за характеристика на литературния герой. Формите на речевата характеристика са: монолог – изказване на един герой; вътрешен монолог – мислите на героя, изречени чрез автора; диалог – разговор между герои.
- Психологическа характеристика – описание на душевното състояние /чувства, вълнения, мисли/
- Разказ за делата на героя.
12. Литературен тип – Художествен образ, в който ярко са обобщени характерни черти на определена обществена група в даден исторически момент.
- Типизация – изграждане на характерното, същностното на художествения образ в неразделна връзка с индивидуалното.
- Индивидуализация – разкриване на литературния герой като неповторима, жива личност със свойствени само за него отличителни черти.