Помагало по история

Want create site? Find Free WordPress Themes and plugins.

Помагало по история в помощ на ученика!

[jaccordion size=“small“ theme=“smoothness“ active=“0″]Владетели на първа българска държава::

Години Владетел
680 – 700 Аспарух
700 – 721 Тервел
721 – 738 Кормесий (Кормисош)
738 – 753/4 Севар
753/4 – 760 Винех
760 – 763 Телец
763 – 766 Сабин
766 Умар (40 дни)
766 – 767 Токту
767 – 768 Паган
768 – 777 Телериг
777 – 803 Кардам
803 – 814 Крум
814 – 831 Омуртаг
831 – 836 Маламир
836 – 852 Пресиян
852 – 889 Борис
889 – 893 Владимир (Расате)
893 – 927 Симеон
927 – 970 Петър
970 – 971 Борис
от 970 Давид, Мойсей, Арон, Самуил (Комитопули)
977 – 991 Роман (пленен 991г., умира 997 г.)
997 – 1014 Самуил
1014 – 1015 Гаврил Радомир
1015 – 1018 Иван Владислав

.[jacc/]Владетели на втора българска държава::

Години Владетел
1185 – 1190 Петър (Тодор)
1190 – 1196 Асен (Белгун)
1196 – 1197 Петър (Тодор)
1197 – 1207 Калоян
1207 – 1218 Борил
1218 – 1241 Иван Асен II
1241 – 1246 Калиман I
1246 – 1256 Михаил Асен II
1256 – 1257 Калиман II
1257 – 1277 Константин Асен Тих
1278 – 1280 Ивайло
1280 – 1292 Георги I Тертер
1292 – 1298 Смилец
1298 – 1300 Йоан (с регенти)
1300 Чака (татарин)
1300 – 1321 Теодор Светослав
1321 – 1322 Георги II Тертер
1323 – 1330 Михаил Шишман
1330 – 1331 Иван Стефан
1331 – 1371 Иван Александър
1371 – 1393 Иван Шишман (Търново)
1371 – 1396 Иван Срацимир (Видин)

.[jacc/]Византийски владетели по време на първата българска държава::

Години Владетел
668 – 685 Константин IV Погонат
685 – 695 Юстиниан II
695 – 698 Леонтий
698 – 705 Тиберий
705 – 708 Юстиниан II
708 – 713 Филип Вардан
713 – 715 Анастасий II
717 – 717 Теодосий III
717 – 741 Лъв III
741 – 775 Константин V Копроним
775 – 780 Лъв IV Хазарски
780 – 797 Константин VI
797 – 802 Ирина (регентка)
802 – 811 Никофор I Геник
811 – 813 Михаил I Рангаве
813 – 820 Лъв V Арменец
820 – 829 Михаил II Балба
829 – 842 Теофил
842 – 867

842 – 856

Михаил III

Теодора (регентка)

867 – 886 Василий I
886 – 912 Лъв VI
912 – 959

912 – 913

913 – 914

914 – 920

920 – 945

Константин VII Багренородни

Александър

Николай Мистик

Зоя

Роман Лакапин

959 – 963 Роман II
963 – 969 Никифор Фока
969 – 976 Йоан Цимисхи
976 – 1025 Василий II (Българоубиец)

.[jacc/]Исторически извори – образуване и укрепване на българската държава::
Български апокрифен летопис от XI век – анонимен разказ под формата на легенда за събитията, свързани с българската история от образуването на държаватадо средата на XI век.

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина наVIII век.

Надписите около Мадарския конник – изсечени са в различно време. В най-ранните има сведения за взаимотношенията на хан Тервел и император Юстиниан II.

Анонимен римски хронограф 354 г. – латински сборник, където за пръв път се споменава етнонимът “българи”.

Диалозите на Псевдокесарий – ананимно съчинение от средата на V век, за което се твърди, че е писано от Кесарий Назианзин. Съдържа първото споменаване на етнонима “славяни”, който е даден на южните славяни.

Енодий(473-521 г.) – църковен деец във Франция, написал през 507 г. – “Похвално слово за крал Теодорих”, в което има сведения за храбростта на прабългарите: “Кой би истоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?”

Захарий Ритор – сирийски историк от V-VI век, автор на “Църковна история”, в която има сведения за прабългарите, живеещи северно от Кавказ.

Зигеберт – средновековен хронист, живал през XI-XII век в Брабант. Написал е “Хроника”, обхващаща диапазона между IV и началото на XII век, в която има сведения за образуването на Аспарухова България.

Йоан Антиохийски (VII или VIII век) – автор на една всемирна хроника, която е запазена в отделни откъси. Базира се на по-стари автори. Дава данни за прабългарите при техния съюз с Византия срещу готите през 480 г.

Йоан Ефески – сирийски писател, живял през VI век. Написал е “Църковна история”, в която се споменава за заселването на славяните в пределите на Византийската империя през втората половина на VI век.

Йоан Зонара – византийски писател от XII век, автор на “Хроника”, в която се обхваща периода от сътворението на света до началото на XII век. Съдържа множество сведения за българо-византийските отношения във времето между VII и XII век.

Йоан Малала (около 491-578 г.) – автор е на “Хронография” от 18 тома, кто се базира както на по-стари автори, така и на разкази на съвременници. Дава сведения за славянското нашествие в Тракия през 558-559 г.

Йорданес (VI век) – произхожда от готите или аланите, от знатен род в Мизия. Сред най-важните му творби са “Готска история: и “Римска история”, в които се съдържат данни за западните, източните и южните славянски племена – анти, славини, венети. Дава сведения и за ежегодните набези на славяните и прабългарите на Балканския полуостров по времето на Юстиниан.

Клавдий Птоловей (I-II век) – гръцки учен, който в соята творба “География” споменава славяните под името “венети”.

Комес Марцелин – латински автор от VI век, който описва в хрониката си нападенията на прабългарите в пределите на Византиската империя в периода от края на пети и началото на шести век.

Менандър (втората половина на шести век) – написал “История”, която е запазена само в отделни откъси. Дава сведения за отношенията между славяните и аварите през втоата половина на шести век.

Михаил Сирийски – патриарх на Антиохия от 1166 до 1199 г. Автор е на “Хроника”, в която помества сведения за живота на славяните от VI-VII век. Описва също така и нашествията на славяни, авари и прабългари в пределите на Византия, както и помощта, която оказва хан Тервел на обсадения от арабите Константинопол.

Мойсей Хоренски (V век) – автор на “История на Армения” до 433 г. Дава данни за прбългарите от времето на цар Аршак (127-114 г. пр. Х.). Базира се на писанията на литописеца Мар Абас Катина, дал най-старите сведения за прабългарите.

Павел Дякон (720-797 г.) – автор на “Римска история” до 565 г. В съчинението си “История на лангобардите” дава ценни сведения за събитията на Балканския полуостров до 744 г. Споменава и за прабългарите при тяхното нападение над замите на лангобардите в началото на пети век.

Патриарх Никифор (неиз.-828 г.) – в своята “Кратка история” проследява историята на древните евреи, перси, римляни и византийци до 820 г. В един друг летопис, носещ същото име, за времето между 662-769 г., опирайки се на извори, недостигали до наши дни, дава сведения за хан Кубрат и за обрзуването на държавата.

Планий Стари (23-79 г.) – автор на “Естествена история”, където пише за славяните, припознавайки ги под името “венети”.

Прокопий Кесарийски (500-562 г.) – най-известния византиски историк от VI век. Сред най-известните му творби са “Историа на войните”, “За строежите” и “Тайната история”, в които разказва за набезите на славянските племена, за службата на славянина Хилвудий в периода 530-532 г., за участието на славини и анти в редиците на византийската армия между 537 и 539 г., за нашествията на прабългарите в пределите на Византиската империя през 539 г., за походите на славяните в Тракия през 545 г., за опустошението на Илирик от славяните през 548 г., за построените от император Юстиниан крепости с цел прекратяване на славянските нападения и др.

Публий Корнелий Тацит (55-120 г.) – автор на географско-етнографския очерк “Германия”, в който споменава славяните с името “венети”.

Свидас “Лексикон” – византиски енциклопедичен речник от X век, в който има данни за от отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II.

Стратегикон на Псевдомаврикий – трактат за военното изкуство, който обикновено се свързва с император Маврикий (582-602). Дава информация за бойното изкуство на славяните от VI век.

Теофан Изповедник (средата на VIII век) – византиски монах, написал “Хронография”, обхващаща периода от 284 до 813 г, където се съдържат сведения за хан Кубрат, Аспарухова България и българо-византийските отношения от това време.

Теофилакт Охридски – византийски писател и архиепископ на Българската църква в периода XI-XII век, който в своето “Житие на Тивериуполските мъченици” описва религията на прабългарите.

Чудесата на св. Димитър Солунски – византийски сборник с разкази за бедите, от които светецът е избавил града. В него се съдържат важни сведения за петте славянски обсади, за славянските племена, обитаващи областта около Солун, както и за Куберовите българи и техния опит да превземат града.
[jacc/]Исторически извори – България през първата половина на IX век.::
Надписи за въоръжение и военна организация – 6 надписа с описание на шлемове, ризници, титли и др. Смята се, че е възможно броят на шлемовете и ризниците да описва броя на войници на съответния болярин.

Надписи от времето на хан Маламир – намерен е в Томбул джамия в Шумен. Дава сведения за българо-византийските сблъсъци в Тракия.

Надписи от времето на хан Омуртаг:

  • Търновски – представлява гръцки надпис на каменна колона, в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”, който дава информация за построения дворец на Дунав.
  • Чаталарски – гръцки надпис върху каменна колкона със сведения за построена крепост на р. Тича.
  • 10 надписа на надфробни плочи, намерени в Плиска, Мадара, Провадия и други селища в Шуменски окръг, в които се споменава за смъртта на доверени на хана хора, най-вероятно част от неговата свита. Надписите свидетелстват за различните титли използвани от прабългарите – “багатур багаин”, “жупан-таркан” и др.
  • Сюлейманкьойски ндпис на хан Омуртаг – гръцки надпис на каменна колона, който съдържа част от мирния договор между България и Византия от 815 г.

Хамбарлиски надпис на хан Крум – на гръцки език от двете страни на надгробен камък, даващ сведения за победите на хан Крум над Византия и загатващ за промени в териториално отношение.

Айнхард (770-840г.) – биограф на Карл Велики, написал “Животопис н Карл Велики” и “Анали”, където помества важни данни за българо-франксите отношения до 927 г.

Анонимен ватикански разказ – кратка византийска хроника с неизвестен автор, открита във Ватикана, която отразява събитията от началото на девети век. Описва детайлно похода на император Никифор срещу Плиска и разгрома на византийските войски във Върбишкия проход, последвалия поход на хан Крум срещу Константинопол през 813 г., на византийския опит за покушение срещу него и събитията след това.

Йосиф Генезий (X век) – византийски хронист, автор на “Царе”, където обхваща събитията от периода 813-866 г., като дава данни за участието на българските войски при потушаване на въстанието на Тома Славянин от 823 г.

Михаил Сирийски – в своята “Хроника” оспорва сведенията за извършените от византийските войски зверства при превземането на Плиска от император Никифор, както и се опитва да загатне, че императора е убит от своите войници заради катастрофата във Въбишкия проход.

Патриарх Никифор – в “Житие” описва мирния договор от 815 г. и разменените клетви между българските пратеници и византийския император.

Свидас “Лексикон” – споменава се победата на хан Крум над аварите и неговото законодателство.

Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българо-византийските военни сблъсъци през 812г., превземането на Месемврия, битката при Версиникия на 22 юни 813 г., и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г.

Фулденски анали – продължение на “Анали” на Айнхард, написано от монасите от манастира Фулда, в което се съдържат данни за хан Крум, хан Омуртаг и хан Пресиян и за неговите победи над Византия през 836 г.
[jacc/]Исторически извори – България при княз Борис I (852-889)::
Кратко житие на св. Наум – носи също така и името “Успение Кирилово”, в което се споменават сведения за българския произход на Кирил, за името на майка му и за неговата Брегалнишка мисия.

Надпис от Балши – гръцки надпис върху колона, открита в Южна Албания, който свидетелства за покръстването на българите през 865-866 г.

Пространно житие на св. Кирил – старобългарска творба от девети век с неизвестен автор, в която са използвани и оигинални произведения на самия Кирил Философ. Съдържа най-сигурни сведения за неговата биография. Смята се, че е възможно да е дело на Методий.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор е Теофилакт Охридски, който е бил архиепископ на българската църква през XI-XII век. Описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх на Българската църква.

Пространно житие на св. Методий – старобългарско произведение от IX век с неизвестен автор (в много източници обикновено за автор се посочва Климент охридски), което дава сведения за погребението във Велеград на 6 април 885 г.

Солунска легенда (позната още като “Слово за св. Кирил как покръстил българите”) – старобългарски апокриф от XIII век, в който се дава информация, сходна с тази в творбата “Успение Кирилово”

“Учително евангелие” – автор Константин Преславски. Поместени са 51 беседи за проповеди в неделните дни на годината. В 43-тата беседа са споменати гонения на християните, което най-вероятно е намек за времето на княз Владимир Расате.

Черноризец Храбър – автор на “За буквите”, в която атакува противниците на славянската писменост. Обозначена е годината на създаване на славянската писменост – 855 г.

Чудото на св. Георги с българина – старобългарски надпис датиращ от X век, в който са поместени данни за покръстването на българите, за монашеството на княз Борис I и за свалянето на Владимир Расате от престола. Оказва и името на първия български архиепископ – св. Йосиф.

Анастасий Библиотекар – богослов и дипломат на Римската църква през IX век.

Бертински анали – германски летопис, в който се описват събитията от периода VIII-IX век. Описани са данни за покръстването на българите, за последвалия бунт на боилите и за контактите между българското и немското духовенство.

Дюканжов каталог на българските архиепископи – византийски текст датиращ от XII век, в който се описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх.

Животописи на римски папи – автор Анастасий Библиотекар. Описва личните си впечатления от Вселенския събор през 869-870 г., на който е поставен и българския църковен въпрос. Дава подробни сведения и за отношенията между България и Римската църква от периода 866-870 г.

“За управлението на империята” – автор Константин Багренородни, византийски император. В творбата се съдържа информация за войната между българи и сърби преди покръстването на България.

Италианска легенда – автор епископ Гаудерих. Съдържа информация за живота на св. Кирил и Методий, както за пренасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим през 867 г.

Йосиф Генезий – в творбата си “Царе” помества сведения за отношенията между България и Византия около покръстването.

Кратко житие на св. Климент Охридски – автор Димитър Хоматиан, епископ на Охрид през XIII век. В творбата се дава информация за въвеждането на “кирилицата” от св. Климент.

“Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите” – дадените 106 отговори на 115 въпроса на княз Борис I. Дават данни за някои административни, битови и религиозно-църковни аспекти от живота в България през IX век., за бунта против покръстването, за стремежа към самостоятелност на Българската църква и за установяване на контакти с Рим.

“Послание до княза на българите Михаил в какво се състои работата на един княз” – автор патриарх  Фотий. Поместени са съвети за функциите на новия християнски владетел.

Послание на моравския княз Ростислав до византийския император Михаил II от 862 г. – отразява началото на политическия съюз между Великоморавия и Византия, насочен срещу България.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор Теофилакт Охридски. Дава сведения за съдбата на делото на братята Кирил и Методий във Великоморавия, за пренасянето му в България и за дейността на Климент и Наум.

Фулденски анали – съдържа данни за българо-немските отношения преди и след покръстването.
[jacc/]Исторически извори – България по времето на цар Симеон (893-927)::
Български апокрифен летопис от IX век – дава информация за строежа на Преслав от цар Симеон продължил 28 години.

Йоан Екзарх – изтъкнат книжовник от времето на цар Симеон, написал “Шестоднев”, описал царския дворец в Преслав.

Константин Преславски – автор на “Учително евангелие”, което представлява първият систематизиран проповеднически сборник, известен още като “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието”. Той се явява основоположник на българската църковна поезия.

Кореспонденция на българския владетел с Хиросфакт – в периода 895-896 г., когато Хиросфакт, в ролята си на византийски пратеник е затворен в крепостта “Мундрага”. По този начин Симеон нарочно протака преговорите, за да има възможност да разбие маджарите. В тези документи се съдържат сведеия за териториалното разширение на България към Драч и Солун в първите години на X век.

Наръшки надпис от 904 г. – надпис върху колона, намерен на 20 км северно от Солун, с който се определя държавната граница с Византия.

Похвали за цар Симеон – от неизвестен български книжовник от началото на десети век. Поместени са в началото на Първия Симеонов сборник и на сборника “Злотоструй”. Дават информация за Симеоновия книжовен кръг в Преслав.

Преписка на Тудор Досков от 907 г. – дава сведения за смъртта на княз Борис I на 2 май 907 г. и за завършването на Златната църква на цар Симеон.

Пространно житие на св. Климент Охридски – дава данни за духовно-просветната дейност в края на IXи началото на X век.

Първи и Втори Симеонов сборник – съдържат творби с различно съдържание, свидетелстващи за литературните интереси на Преславския културен кръг.

Първо житие на св. Наум – дава информация за дейността на Наум и Климент след идването им в България.

Чудото на св. Георги с българина – дава сведения за маджарските набези в периода 895-896 г.

Йоан Скилица – автор на “История”, обхващаща събитията в периода между 811 и 1057 г. Съдържа подробно описание на битката при Ахелой.

Луидпранд – епископ на Кремона, който през втората половина на десети век е пратеник в Константинопол. В своите отчети споменава за ученолюбието на Симеон и факта, че византийците го наричат “полуелин”, както и за въстанието край Солун през 926 г.

Лъв Дякон – автор на “История”, в която се съдържат неговите впечатления за битката при Ахелой 50 години след нейното провеждане.

Михаил Сирийски – автор на “Хроника”, даваща сведения за българо-византийските войни.

Писмата на Николай Мистик до цар Симеон от началото на десети век – 163 писма, от които 26 са лично до царя. В тях се съдържа информация за българо-византийските отношения от този период.

Писмо на Роман Лакапин до цар Симеон от 924 г. – дава информация за опустошителността на войните между България и Византия.

Симеон Логотет – автор на “Хроника”, в която се съдържа информация за водените между България и Византия войни.
[jacc/]Исторически извори – Падане на България под византийско владичество::
Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г. – дава информация за родословието на владетеля, за битката приИхтиманския проход от 986 г. и за смъртт на цар Самуил след битката при с. Ключ от 1014 г.

Надпис на чъргубиля Мостич – дава сведения за чъргобил при Симеон, който става черноризец.

Презвитер Козма – автор на “Беседи против новопоявилата се богомилска ерес”, в която се описва състоянието на България през десети век, за покварата сред духовенството и др.

Самуилов надпис – намерен при с. Герман край Преспанското езеро. Поставен е на църква, построена от цар Самуил през 992 г. Съдържа биографични сведения.

Йоан Зонара – автор е на “Кратка история”, в която са описани събитията до 1118 г. Помества информация за отношенията между България и Византия в началото на XI век.

Йоан Скилица – автор на “История”, в която са поместени подробни сведения за:

  • Общите дейности на българи и руси срещу Византия.
  • За западната българска държава и освобождението на Североизточна България.
  • За разгрома на византийската армия през 986 г.
  • За поражението на Самуил при р. Сперхей през 996 г.
  • За битката при Беласица.
  • За обсадата и падането на Перник през 1016 г.

Луидпранд – епископ на Кремона. Дава данни за българските пратеници в Цариград от 968 г.

Лъв Дякон – автор на “История”, в която дава информация за избухналата през 927 г. война между Византия и България, за походите на киевския княз Светослав срещу България, за превземането на източна България от Византия и за битката в Ихтиманския проход от 986 г.

Повесть временньйх лет – най-старият руски летопис. Съдържа сведения за походите на княз Светослав в България.

Хроника на продължителите на Теофан – съдържа информация за договора между България и Византия от 927 г., за бунтовете на Симеоновите синове и за маджарските нашествия в българските земи.

Яхия Антиохийски – арабски историк, автор на “Летопис”, в който се поместват сведения за качването на престола на цар Самуил на 12 септември 997 г.
[jacc/]Феодална рента в Средновековна българия::
В Средновековната българска държава са застъпени трите вида феодална рента – отработъчна, натурална и парична. До X век преобладават отработъчните задължения („ангария” – безплатен труд), които са характерни за раннофеодалните общества. От X век по-широко е разпространена натуралната рента. По-късно, по време на византийското владичество и Втората българска държава, натуралните задължения се заменят предимно с парични налози. Но и през XIII-XIVвек в една или в друга степен съществуват и трите вида феодална рента.

Отработъчната рента се изразява в задължението на селяните да извършват т.н. „царска работа – строеж на пътища, крепости, охрана на местности, проходи, даване на подслон на държавни служители и бирници”. Често селяните упражняват стопанска ангария в служебните, държавни земи – оран, жътва и пр.

Натуралната рента се представя от данъка „десятък”, налаган върху основните произвеждани продукти, от извънредните натурални данъци (епирии), от поземления натурален данък (комод) и от заплащането на бирнишки заплати в натура от селяните в определен район.

Паричната рента се налага върху чифт работен добитък (волоберщина), данук за къща (димнина), предаването на златна монета (перпера) и различните такси и глоби за ползването на господарска земя (горнинатравнинакошарщина и др.)
[/jaccordion] [jaccordion size=“small“ theme=“smoothness“ active=“0″]Хронология на събитията на първата българска държава (1 век-1079)::

Година Събитие
I век Сведения на Планий Стари и Тацит за славяните.
354 г. Най-ранно сведение за прабългарите В Анонимен римски хронограф.
IV век Българите обитават земите на север от Кавказ.
IV век (втора половина) Изселване на прабългарите от Източен Казахстан и настаняването им в Предкавказието, Приазовието и по поречията на р. Дон и р. Донец. Оформят се и трите основни славянски групи: източни, западни и южни.
377-453 г. Прабългарите са под властта на хуните. Прехвърлят се в пределите на Централна Европа.
V век (края) Първи набези на панонските славяни на запад, на дакийските на юг на територията на Източната Римска империя.
480-486 г. Съюз на Византия и прабългарите срещу остготите. И при двата сблъсъка прабългарите са разбити от остготите.
493, 499, 502, 535, 540 г. Прабългарите периодично нападат Византия. Под ударите им попада Тракия.
510-нач. на VI век Първите точно датирани нападения на славяните и българи над Византия.
512 г. Император Анастасий изгражда “Дългата стена” (“стената на срама”) за защита от българите. Тя се е простирала от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море. Имала е дължина от 420 стадия (126 км.), ширина 3,30 метра и височина до 5 метра. Разположена е на 65 километра от Константинопол.
517 г. Съвместно нападение на българи и славяни при което достигат до Епир, Тесалия и Термопилите.
519 г. Българите опустошават Илирик
527-565 г. Юстиниан I, славянските нападения се засилват, предприемат се сериозни мерки. Построени са над 300 крепости, разположени в три защитни линии: по поречието на река Дунав, в Стара Планина и в Тракия и Родопите.
530 г. В Тракия е разбит голям български отряд. Част от пленниците са включени във византийските части, разположени в Мала Азия.
530-533 г. Славянинът Хилвуд, назначен за стратег на Тракия, спира за няколко години нападенията на славяните. При едно от преминаванията си отвъд Дунав за да се сражава със славяните Хилвуд загива.
533-538 г. Сблъсъци между византийци и прабългари в Мизия и Тракия.
540 г. Масирано нападение на българи на Балканския полуостров, при което достигат чак до Дългата стена.
540 г. Междуособна война между анти и славини.
548-549 г. Нападения на славяни в Илирик и Тракия. За първи път е превзета крепост след обсада.
550 г. Славяните за първи път презимуват в пределите на Византийската империя.
551 г. Византия предизвиква война между утигури и кутригури при река Дон. Част от победените кутригури се заселват в Тракия.
551 г. Славяните разбиват византийска войска при Адрианопол и подладат на грабеж областта Астика.
558 г. Общо нападение на славяни и прабългари над Византия.
559 г. Византия предизвиква нова война между утигури и кутригури.
559 г. Аварите започват нападения срещу славяните.
562-565 г. Създаден е Аварския хаганат начело с Баян при устията на реките Сава и Драва. В него са включени и утигури и кутригури. Аварите покоряват панонските и част от дакийските славяни.
567-568 г. Прабългарите от Северното Черноморие попадат под властта на Тюрския хаганат.
568-569 г. Група панонски българи, част от войската на лангобардския крал Албоин, се заселват в Северна Италия.
581-582 г. Тюркския хаганат се разпада на две отделни части – Източен и Западен. Българите остават като част от Западнотюркския хаганат.
581-582 г. Аварите започват да нападат Византия. Славяните възобновяват своите нападения, като често действат заедно с аварите.
584 г. Първа обсада на Солун от авари и славяни.
597 г. Солун е атакуван от славяните със стенобитни машини.
602 г. Бунт срещу император Маврикий от страна на византийската армия, изпратена на Дунав срещу славяните. Отбраната на дунавската граница рухва. Начало на масово заселване на славяни на Балканите.
609 г. Солун е обсаден от около 5000 славяни.
619 г. Аварите навлизат в пределите на Византийската империя и достигат до Дългата стена.
619 г. Император Ираклий сключва съюзен договор с българския вожд Органа (Гостун), чичо на хан Кубрат и негов регент, в Константинопол. Договора е насочен срещу хазари и авари.
620 г. Солун е обсаден и по суша и по вода от славяните.
622 г. Поредна обсада на Солун от славяни и авари, продължила 33 дни.
626 г. Славяни, прабългари, авари и перси обсаждат Цариград.
630-631 г. Гостун от рода Ерми обединява приазовските и каспийските българи в борба срещу западните тюрки.
631 г. Междуособици между прабългари и авари в Аварския хаганат. Славяните отхвърлят господството на аварите. Край на аварските нападения на Балканите.
631-632 г. 9000 българи начело с Алцег се отцепват от Аварския хаганат и се отправят към Бавария, където по-голямата част от тях са избити по заповед на франксия крал Дагоберт. Оцелелите се заселват в Северна Италия, във владенията на лангобардския крал Гримуалд.
632 г. Създаване на Стара Велика България със столица Фанагория. Начело застава хан Кубрат от рода Дуло на племето оногундури.
635 г. Мирен договор между военно-племенния съюз Стара Велика България и Византия по времето на император Ираклий. Кубрат получава титлата патриций.
645-647 г. Двугодишна обсада на Солун от славяните.
651 (655) г. Вероятна година на смъртта на хан Кубрат. Разпадане на Велика България.
VII век (втора половина) Византия възстановява контрола над по-голямата част от Балканския полуостров с изключение на земите между Дунав и Стара планина, населявана от северите и Съюза на седемте славянски племена.
VII век (50-те и 60-те години) Разселване на прабългарите, водени от синовете на Кубрат – Батбаян, Котраг и Аспарух.
658 г. Император Констанс II покорява славянските племена в Беломорието и ги разселва в Мала Азия.
668(669) г. Прабългари начело с Алцек се заселват в Северна Италия.
660-670 г. Българите на Аспарух, вероятно около 300 000 души, се придвижват на запад и се установяват в местността Онгъл при устието на река Дунав.
678 г. Прабългари навлизат в Мизия, Тракия и достигат до Цариград.
678 г. Византия отхвърля арабската заплаха и планира поход срещу българите.
680 г. Придвижване на българите на Кубер от Аварския хаганат в Битолско, Македония.
680 г. Поход на Константин IV Погонат по суша и море срещу българите. Битка в Онгъл и разгром за византийците.
680 г. Българите преминават Дунав и се настаняват в местността около Плиска.
680-687 г. Заседания на Шести вселенски събор в Цариград.
680-700 (701) г. Управление на хан Аспарух и предполагаеми години за неговото убийство от хазарите.
680-685 г. Българите воюват срещу аварите, изтласкват ги на север от река Дунав и пръсиединяват към себе си племето тимочани. Сведения за събитията има в “Арменска география” на Анани Ширакаци.
681 (632, 679, 680) г. Предполагаема година на образуване на българската държава.
681 г. (лятото) Мирен договор с Византия, с който тя признава новата държава на север.
686 г. (вероятна) След въстание на прабългарите в Панония против Аварския хаганат част от тях под водачеството на Кубер се заселват в Македония.
688 (689) г. Война с Византия.
695-704 г. Юстиниан II е заточен в северночерноморските земи на Византия. Вероятно през 704г. пристига в България при хан Тервел.
701-718(721) г. Управление на хан Тервел.
705 г. Хан Тервел помага с войска на Юстиниан II да си върне престола в Константинопол. Договор между България и Византия. На Тервел е дадена титлата кесар и областта Загоре.
708 г. Война на хан Тервел с Юстиниан II. Победа на българите при Анхиало.
711 г. Хан Тервел подпомага Юстиниан II с корпус от 3000 конници.
712 г. Поход на хан Тервел срещу Византия – достига до Константинопол.
716 г. Мирен договор между България и Византия, подписан от хан Тервел и император Теодосий III. Византия се задължава да плаща годишен данък на България. Определя се границата в Тракия, като Загоре е отстъпена на България. Подписана е клауза за връщане на политическите бегълци и се установяват търговските отношения между двете страни.
717 г. Договор между България и Византия за съвместни действия срещу арабите.
718 г. По молба на Византия хан Тервел помага на император Лъв III да отблъсне нашествието на арабите и да прекъсне обсадата на Цариград. В битката загиват между 20000 и 32000 арабски войни, според английски и френски източници.
718 г. Куберовите българи подкрепят бунт на претендента за престола, бившия император АнастасийII. Императот Лъв III успява да ги върне на своя страна.
721-738 г. Вероятно на българския престол е хан Кормесей от рода Дуло.
726 г. Започва кодификация на византиското право при управлението на Лъв III. Издадена е Еклога, сборник със закони, представляващ базата на средновековното византийско право. През IX век сборника е пренесен и в България.
738-753 (или 754) г. Управление на хан Севар, последният владетел от рода Дуло.
753(или 756)-760(или762)г. Управление на хан Винех от рода Оукил, начало на вътрешно-политическа криза.
755 г. Константин V Копроним преселва от Мала Азия в Тракия сирийци и арменци за да засили границата с България.
755-756 г. Поход на Винех в Тракия и контрапоход на Константин V Копроним. Поражение на българите при Маркели.
759-760 г. Поражение на византийците при Верегава. Хан Винех не се възползва от победата, вероятно затова е убит.
760(762) – 763(765) г. Управлява хан Телец от рода Угаин.
763 г. – 30 април Един от най-опасните походи на Константин V Копроним. Поражение на българите. Боилите убиват хан Телец след поражението.
765-766 г. Управление на хан Сабин от Вокил. Свален с решение на народен събор.
765 г. Неуспешен поход на Константин V Копроним срещу България.
766 г. 40-дневно управление на Умар (Умор) от рода Оукил.
766-767 г. Управление на хан Токту.
767-768 г. Управление на хан Паган.
768-777 г. Управление на хан Телериг.
774 г. Хан Телериг праща войски в Македония на помощ на славянското племе берзити.
775 г. (август) Хан Телериг узнава с хитрост осведомителите на византийския император и ги убива.
775 г. Поход на Константин V Копроним срещу България.
777 г. Сваления от престола Телериг бяга във Византия, където е приет от император Лъв IV, който го дарява с титлата патриций.
777-802(803)г. Управление на хан Кардам.
783 г. Бунт на славянските племена около Солун и в Тесалия против византийската власт.
789 г. Хан Кардам изпраща войски по долината на р. Струма.
791 г. Българите си връщат областта Загоре.
792 г. (20 юли) Голяма победа на хан Кардам над Константин VI до крепостта Маркели. Край на политическата криза.
796 г. И България и Византия се готвят за война, но не се осъществява подготвяната битка при Версиникия. Временно възстановяване на мирните отношения, като империята се задължава да плаща годишен данък.
800 г. Карл Велики е коронясан от папа Лъв III за император. Византия признава неговата титла през 813 г.
803-814 г. Управление на Крум.
803 г. Карл Велики разгромява Аварския хаганат.
805 г. Хан Крум разбива окончателно Аварския хаганат и присъединява земи в Панония, заедно с славянските племена тимочани, браничевци, абодрити.
807 г. Осуетен поход на Никифор I Геник към България поради заговор срещу него в Константинопол.
807 (808) г. Поход на хан Крум по долината на река Струма.
809 г. Хан Крум превзема Средец.
811 г. (от май до 26 юли) Поход на Никифор I Геник към Плиска. Разгром при Върбишкия проход на византийските войски на 26 юли, при който е убит императора.
812 г. Хан Крум изпраща славянина Драгомир за преговори за мир с Византия. Предложението е отхвърлено от император Михаил I Рангаве.
812 г. Превземане на Месемврия и Девелт от българите.
813 г. (22 юни) Победа на българите при Версиникия., свален е император Михаил Рангаве.
813 г. (17 юли) Хан Крум пред стените на Константинопол. Неуспешен опит за покушение срещу хана. Българите превземат Одрин.
814 г. (началото) Крум подготвя голям поход срещу Константинопол.
814 г. (13 април) Внезапна смърт на хан Крум.
814-831 г. Управление на хан Омуртаг.
815 г. След поражение на българите с склщчен 30-годишен мир с Византия. Сведения за него се съдържат в Сюлейманкьойския надпис, намерен в Шуменско. Уточнени са границите.
818-824 г. Български войски спират нападение на хазарите при река Днепър.
818-819 г. Славянските племена тимочани, абодрити и браничевци се откъсват от България и се присъединяват към Людовик Благочестиви.
822 г. Промяна в титлата на хан Омуртаг. Новата гласи: “От бога поставен владетел”.
823 г. Хан Омуртаг помага на император Михаил Балба срещу бунта на Тома Славянина като разбива войските му при Хераклея.
824-825 г. Дипломатически преговори между България и франките.
824 г. Вероятна година, в която хан Омуртаг води война на североизток с хазари.
827 г. Успешен поход на българите срещу отцепилите се славянски племена в Панония.
828-829 г. Незначителни сражения между българи и франки.
829 г. Нов поход и окончателно подчиняване на славянските племена от Средния Дунав.
829 г. Вероятно подновен договора от 815 г. с император Теофил.
831-836 г. Управление на хан Маламир.
832 г. Хан Маламир препотвърждава мирните отношения с франките.
832 (836) г. Конфликт с Византия и разширение в Тракия.
836-852 г. Управления на хан Пресиан.
837-838 г. Поход на хан Пресиан и пресъединяване на Западните Родопи, Централна и Западна Македония и части от Беломорието към България.
838 г. Византийското население, репатрирано в Северното Черноморие успява да избяга в Константинопол.
839-842 г. Първата сръбско-българска война, завършила с неуспех за българите.
845 г. Потвърждаване на мирния договор с Немското кралство.
845 г. Чрез военна кампания Византия вероятно си връща Беломорието.
I век Разпространение на християнството на Балканите от Павел и Андрей
IV век (първата половина) Константин Велики приема християнството за държавна религия
343 г. Църковен събор в Сердика
815 г. Роден е Методий в Солун.
826 или 827г. Роден е Константин Кирил Философ в Солун.
843 г. Кирил постъпва в императорската Магнаурска школа в Константинопол. Там негов учител е бъдещият патриарх Фотий.
843-851 г. Методий е управител на военноадминистративна област, населена със славяни.
847 г. Константин побеждава в диспут сваления патриарх Анис (Йоан Граматик), привърженик на иконоборството.
850 г. Кирил замества патриарх Фотий като преподавател в Магнаурската школа.
851 г. Методий става монах в манастир в планината Олимп в Мала Азия, а по кусно е издигнат за игумен в манастира Полихрон.
852-889 г. Управление на княз Борис I.
852 г. Българско пратеничество при Людовик Немски в Майнц.
853 г. България скъсва с Людовик Немски и влиза в съюз с великоморавския княз Ростислав.
853 г. Война между България и Немското кралство.
853 г. Неуспешен поход на Борис срещу хърватския княз Търпимир.
855 г. Княз Ростислав се противопоставя на немското католическо влияние във Великоморавия.
855 г. Кирил и Фотий провеждат своята “сарацинска мисия” в Багдат.
855 г. Константил-Кирил се оттегля в манастира Полихрон при брат си Методий.
855 г. Кирил създава първата славянска азбука – глаголица.
855 г. Покръстителна мисия на Константил-Кирил сред славяните по р. Брегалница. Покръстени са около 54 000 славяни.
855-870 г. Сръбските племена приемат християнството от Константинополската патриаршия.
856 г. Мир между България и Византия. След неуспешна война България губи територии: Филипопол, Девелт, Анхиало, Месемврия, областта Загоре.
860 г. Княз Ростислав се обръща с молба към папата да се проповядва християнството във Великоморавия на славянски език. Следва отказ.
860 г. “Хазарската мисия” на Кирил и Методий в Херсон.
861 г. Мисия на Кирил при аланите близо до Херсон.
862 г. Изграждане на съюз между Людовик Немски и княз Борис срещу Великоморавия.
862 г. Договореност между Великоморавия и Византия за изпращане на проповедници.
862-863 г. Кирил и Методий превеждат богослужебна литература от гръцки на славянски: Изборно евангелие, Апостола, Псалтира, Молитвослова, Октоиха и Постния синод. Според някои автори тогава е създадена азбуката.
863 г. Неуспешна война на немци и българи срещу Великоморавия.
863 г. Неуспешна война на българите срещу Византия. Сключен е “дълбок мир”. Условията на мира са приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство. Българите си връщат областта Загоре, без Месемврия и Анхиало.
есента на 863-пролетта на 867 г. Кирил и Методий разпространяват славянската писменост във Великоморавия.
863-864 г. Предполагаеми години на акта на покръстване. Хан Борис се покръства и приема името Михаил, на кръстника си, византийския император Михаил III.
864 г. “Послание до княза на България Михаил – в какво се състои работата на един княз” на патриарх Фотий.
864 г. Ново българо-немско сближение под покровителството на папата.
865 или 866г. Предполагаеми години на бунта на 52-ма боляри срещу покръстването.
866 г. (29 август) Българско пратеничество, начело с кавхан Петър, пристига в Рим със списък от 115 въпроса за устройството на Българската християнска църква. Друго пратеничество отива при Людовик Немски с искане за изпращане на епископи и свещеници.
866 г. (13 октомври) Папата тържествено връчва своите отговори на българската делегация.
866 г. Папска мисия начело с Павел Популонски и Формоза Портуенски идва в България.
866-870 г. Полага се началото на църковното устройство на Българската църква. Римските епископи ръкополагат низши български духовници.
867 г. В България идват немски духовници за проповядване на католицизма.
867 г. Кирил провежда диспут с привърженици на триезичната догма във Венеция.
867 г. (май – септември) Събор на източните православни църкви – анатема на папа Николай I.
867 г. Папа Николай I кани Константин-Кирил и Методий да посетят Рим заедно със своите ученици.
867 г. Българско пратиничество в Рим при новия папа Адриан II с искане за архиепископ на българската църква да бъде ръкоположен Формоза. Папата отказва.
867 г. (декември) Кирил и Методий пристигат в Рим.
867 г. (декември) Папа Адриан II освещава славянските книги.
867 г. Патриарх Фотий е отстранен и на неговото място застава Игнатий.
867-869 г. Писмо на император Михаил III до княз Борис с укори за обвързването му с Рим. Няколко пратеничества.
868 г. Климент и Наум получават от папата духовно звание “презвитер”.
868 г. Подобряване на отношенията между Адриан II и патриарх Игнатий.
868 г. Папата отказва да ръкоположи за архиепископ българина Марин.
869 г. Методий е в Панония при княз Коцел.
869 г. (14 февруари) Кирил умира в Рим. Погребан е в църквата “Сан Клементе”.
869 г. В була на Адриан II се разрешава да се четат на славянски литургии и други богослужебни книги, но след като се прочитат на латински. Методий е ръкоположен за архиепископ на славяните в Панония и папски легат в нея.
869 г. (5 октомври) Открит Осмият вселенски събор. На 28 февруари 870 г. българите искат самостоятелна църква.
870 г. (4 март) Решение на Осмия вселенски събор да постави българската църква под юрисдикцията на Цариградската патриаршия.
870 г. Западното духовенство напуска България, писмо на княз Борис до Папата.
870 г. В България пристига ръкоположеният от патриарха за глава на Българската църква архиепископ Йосиф (Стефан). Следващите архиепископи до 918 г. Леонтий, Сергий и Григорий са българи, избрани от Синода на Българската архиепископия.
870 г. Поход на княз Борис I срещу Сърбия. Завършва неуспешно с пленяването на Владимир-Расате и 12 велики боляри.
870 г. (ноември) На събор в Регенсбург Методий е осъден от немското духовенство за проповядване в чужда област. Заточен е в манастира Елванген до 873 г.
870-885 г. Нова кодификация на византийското право при император Василий I. Издават се Прохирос номос и Епанагога, приспособяващи старото законодателство към новите условия.
872-874 г. Опити на папа Йоан VIII за връщане на България към папството.
873 г. (септември) Методий е освободен и ръкоположен от папа Йоан VIII за архиепископ на Великоморавия.
878 г. (май – юни) Дипломатически преговори между Рим и България без промяна на църковните реалности.
879 г. (юни – юли) Папа Йоан VIII забранява проповядването на славянски език във Великоморавия.
края на 879 – началото на 880 г. Фотиев (Девети) вселенски събор в Константинопол. Българската архиепископия става независима.
880 г. Методий е изправен пред папски съд в римската църква  “Св. Петър и Павел”.
880 г. Йоан VIII позволява да се четат на славянски език само проповедите и деянията на Исус Христос.
880-882 г. Последни опити на Рим за връщане на България в лоното на римската църква.
882 г. Методий е в Константинопол при император Василий I Македонец.
883-885 г. Съюз между България и Панония, която след смъртта на княз Коцел е завладяна от немците, насочен срещу Великоморавия. Българските войски опустошават пограничните области на Великоморавия.
883-884-885г. Методий е отново във Великоморавия при княз Святополк.
885 г. (6 април) Смъртта на Методий във Велеград. Оставя за свой приемник Горазд.
885 г. Новият папа Стефан V обявява назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. Последния е заменен от Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски. Славянското духовенство е прогонено.
885 г. Учениците на Кирил и Методий са прогонени от Великоморавия.
886 г. Учениците на св. св. Кирил и Методий пристигат в България – Климент, Наум и Ангеларий.
886 г. Презвитер Климент заминава за областта Кутмичевица. Главен център на неговата дейност става Охрид.
889-893 г. Управление на Владимир Расате.
892-893 г. Съюз мецду княз Владимир Расате, немския крал Арнулф и папа Формоза, насочен срещу Великоморавия.
893 г. Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на Владимир Расате, който е ослепен и хвърлен в затвора.
893 г. Преславски народен събор. Владимир е заменен от Симеон.
893 г. Климент Охридски е ръкоположен за “пръв епископ на български език” в областите Драгувития и Велика.
900 г. Наум се оттегля в манастира “Св. Архангел Михаил” край Охрид.
907 г. (2 май) Смъртта на княз Борис-Михаил.
910 г. (23 декември) Наум умира в манастира “Св. Архангел Михаил”.
915 г. Климент моли цар Симеон да го освободи като пръв епископ.
916 г. (27 юли) Климент умира в Охрид.
927 г. Византия признава патриаршески ранг на българския архиепископ.
863-864 г. Роден е цар Симеон, третия син на княз Борис I – Михаил.
878 г. (около) Симеон учи в Магнаурската школа.
886 г. (около) Симеон се завръща в България.
889-893 г. Управление на княз Владимир Расате.
893 г. Преславски събор.
893-927 г. Управление на цар Симеон.
893-894 г. Константин Преславски създава “Учително евангелие”
894 г. Преместване на тържището на българските стоки от Константинопол в Солун. Първа война на цар Симеон срещу Византия.
894 г. (края) Първо нахлуване на маджарите в България, подтикнати от Византия.
895 г. (началото) Второ нахлуване на маджарите в България, цар Симеон обсаден в Дръстър. Борис излиза от манастира и организира войска за отблъскването на нашествениците.
896 г. Българи и печенеги разбиват маджарите и ги изгонват в Панония.
896 г. Преговори между цар Симеон и Лъв Хиросфакт.
896 или 897г. (8 февруари) Българите разгромяват Лъв Катакалон при Булгарофигон. Тържището е върнато отново в Константинопол.
896-899 г. Симеон поема управлението на над 30 крепости към Адриатическото крайбрежие.
904 г. Опит на Симеон да превземе Солун.
904 г. (4 май) Договор и мир между България и Византия за границата в Тракия и Македония. Наръшки надпис.
904 г. (29-31 юли) Арабите превземат Солун и откарват в робство 22 хиляди души.
906 г. Константин става епископ на Преслав.
907 г. (2 май) Умира княз Борис Михаил.
907 г. Русите, начело с княз Олег, нападат Константинопол.
911 г. Русите отново правят опит да превземата Константинопол, сключен е договор.
913 г. Промени в Константинопол, управлява регентство начело с Николай Мистик.
913 г. (август) Война с Византия. Цар Симеон пред стените на Константинопол. Сключен е договор  за брак между малолетния Константин VII Багренородни и дъщеря на Симеон. Симеон е коронясан за “василевс” от патриарх Николай Мистик във Влахернския дворец с епитария на патриарха вместо с корона.
913 г. Симеон вече се титулува като “цар на българи и гърци”.
914 г. (февруари) Императрица Зоя отхвърля споразумението с българите от 913 г.
914 г. (септември) Цар Симеон разорява Тракия и превзема Одрин.
915 г. Войските на цар Симеон нахлуват около Солун и Драч.
915 г. Цар Симеон превежда от гръцки сборник, наречен “Симеонов сборник”.
917 г. Византия сключва мир с Арабския халифат и прехвърля войските си за борба с българите.
917 г. Симеон проваля плановете на Византия да привлече срещу България маджари и печенеги.
917 г. (20 август) Битка при р. Ахелой.
917 г. Нов рагром на византийците при Катасирти.
917 г. Българите залавят сръбския владетел Петър Гойникович и го заместват с Павел Бранович.
917 г. На църковен събор е провъзгласена самостоятелността на Българската патриаршия. Симеон получава нова титла: “Симеон в Христа Бога, самодържец на всички българи и ромеи”.
918 г. Поход на българските войски в Елада. Разрушаване на Тива.
919 г. (24 март) Роман Лакапин сваля императрица Зоя и взема властта в Константинопол. През декември 920 г. става съимператор на Константин VII Багренородни.
920 г. Проникване на български войски през Галиполския полуостров и Дарданелите до малоазийския град Лампсак.
920 г. Николай Мистик праща писма с молба да се спрат военните действия срещу империята. До 925 г. тези писма достигат 18 на брой.
921 г. Предложение от византийкия патриарх за брак между две от децата на владетелите.
921 г. Българите превземат след продължителна обсада Адрианопол.
921 г. (между 11 и 18 март) Сражение при град Пиги. Победа на българите.
921 г. На мястото на Павел Бранович в Сърбия българите поставят княз Захарий.
922 г. Българите опожаряват околностите на Константинопол. Преговори с Ал Махди за съюз, но без успех. Втори опит с Ал Дулафи.
923 г. Сърбите разбиват българските войски и обезглавяват кавхана Теодор Сигрица.
923 г. (9 септември, а според някой 924 г.) Среща на цар Симеон с византийския император Роман Лакапин пред стените на Константинопол, преговори за мир.
924 г. Поход на цар Симеон към Сърбия и включването и в пределите на българската държава.
926 г. (втората половина) В България пристигат пристигат папските пратеници Маделберт и дук Йоан за коронясване на цар Симеон. Признат патриаршески сан на българския църковен глава.
927 г. България губи войната с хърватите.
927 г. (27 май) Смъртта на цар Симеон (според някои източници – на 3 юни).
927-970 г. Управление на цар Петър.
927 г. Поход в Тракия. Обсадена е крепостта Виза.
927 г. В Константинопол и Месемврия се водят тайни преговори за сключване на мир.
927 г. (октомври) Подписан мир за 30 години между България и Византия. Призната е царската титла на Петър и патриаршеският сан на българския църковен глава. Сватба на цар Петър с внучката на Роман Лакапин – Мария (Ирина).
928 г. Сръбският княз Чеслав бяга от България и възстановява автономията на Сръбското княжество.
928 г. Разкрит е заговор на третия син на Симеон – Иван, срещу цар Петър.
930 г. Бунт на първородният Симеонов син Михаил по поречието на река Долна Струма. Михаил умира внезапно, с което се слага и край на бунта.
930-931 г. Свети Иван Рилски основавая Рилския манастир.
934 г. Нападение на унгарците през българска територия към Константинопол.
944 г. Роман Лакапен е свален от Константин VII Багренородни.
943 г. Второ унгарско нахлуване и набези на печенеги в Добруджа.
948-958 г. Няколко нахлувания на унгарци в пределите на българската държава.
955 г. Германския император Отон I разбива маджарите при Аугсбирг.
957 г. Константин VII Багренородни посреща руската княгиня Олга, която приема християството.
958-962 г. Нашествие на маджарите на Балканския полуостров, като достигат до Константинопол, където са спрени.
965 г. Преговори между България и немския крал Отон I. Договор между България и Унгария за защита на българските територии.
967 г. Никифор Фока отказва да плаща данъка според договора от 927 г.
968 г. Подстрекаван от Византия, киевския княз Светослав прави първия си поход в България с 60 000 души, като превзема 80 крепости в Североизточна България. В същото време формално се подписва българо-византийско споразумение.
969 г. Втори поход на княз Светослав срещу Бъгария.
970 г. (30 януари) Смъртта на цар Петър. Канонизиран е за светец.
970-971 г. Управление на цар Борис II.
970 г. Русите превземат Преслав. След това Светослав се отправя към Тракия където превзема и Филипопол.
970 г. Започва движението на четиримата комитопули.
970 г. (пролетта) Съюз между българи и руси. Византийска победа при Аркадиопол.
971 г. (5 април) Пада столицата Преслав – в ръцете на Йоан Цимисхи.
971 г. (април-май) Византийците превземат Дръстър. Княз Светослав се оттегля от България. Борис II е пленен и му е отнета царската титла.
971-975 г. Успешни движения на българите срещу Византия, ръководени от комитопулите.
976 г. Умира Йоан Цимисхи. Българите освобождават Североизточна България от византийците, след въстание на болярите Петър и Боян.
976 г. Мойсей загива при обсадата на Сяр.
976 г. (14 юни) Самуил убива брат си Арон в местността Разметаница (Дупнишко)
976 г. (края) Цар Борис II и брат му Роман бягат от Константинопол. На границата царят е убит по погрешка.
979-985 г. Цар Самуил покорява Тесалия с град Лариса.
986 г. (17 август) Цар Самуил разбива Василий II в Ихтиманския проход при Траянови врата. Превзети са Верея и Сервия от българите.
986 г. Столицата на България е преместена в Скопие.
987-989 г. Граждански войни във Византия., успешно използвани от Самуил за разширение на държавата.
991-995 г. Успешни войни на Византия срещу България.
991 г. Византийците пленяват цар Роман, Самуил се провъзгласява за цар.
996 г. Победа на българите при Солун. Проникване на българските войски до Пелопонес – на връщане са разбити при река Сперхей.
997 г. Роман умира в Цариград. Българската столица се премества в Охрид.
998 г. Поход на цар Самуил срещу сърбите и пленяване на княз Иван Владимир. Съюз с Унгария.
1001 г. Повторно падане на Североизточна България под византийска власт.
1002-1003 г. Византия си връща Тракия, Родопите, Тесалия. Войни на унгарците срещу България. Пада Скопие.
1003 г. Поход на цар Самуил към Одрин и превземането му.
1004 г. Неуспешна обсада на Василий II срещу Перник, защитаван от Кракра Пернишки.
1006-1014 г. Войни с променлив успех – по-често печели Византия.
1014 г. Битка при село Ключ. Смъртта на цар Самуил (6 октомври).
1014 (15 октомври) – 1015 г. Управление на Гаврил Радомир.
1015-1018 г. Управление на Иван Владислав, син на Арон.
1015 г. Василий II превзема Охрид. Цар Иван Владислав мести столицата в Битоля.
1015-1016 г. Поход на българите срещу Драч.
1016 г. Нова безуспешна обсада на Перник от Василий II.
1018 г. (февруари) Убит Иван Владислав при Драч.
1018 г. (пролет-лято) Със сила или чрез преговори Василий II превзема всички български земи.
1018-1020 г. Последна съпротива на български боляри: Пресиан, Иван, Никулица старши, Драгшан, Сермон и др.
1040-1041 г. Вустание на Петър Делян.
1072 г. Въстание на Георги Войтех.
1074 г. Бунт на Нестор.
1079 г. Движение в Средец и Месемврия срещу византийското владичество.

.[jacc/]България през 15 век – 16 век::
В 1352 г. османците овладяват първата крепост на Балканите Цимпе, а през 1354 г. крепостта Галиполи.От 1355 г. в ръцете на османците попада цяла Одринска Тракия. Българската държава е разпокъсана на Търновско, Видинско и Добруджанско царство и това води до политическа недалновидност на балканските владетели.

На 17 юни 1393 османците овладяват Търново. В 1395 г. османците побеждават в битката при Ровине, Никопол също е завладян. През 1396 г. османците завладяват Видин. С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава.

България първа от балканските страни е под османска власт от 1396 година. Покорени са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт. Още в началото на 15 век те вдигат първото въстание против турците – през 1404 година, а според други източници, четири години по-късно в Северозападна България. Негови ръководители са сина на цар Иван Срацимир – Константин II Асен, и сина на цар Иван Шишман, Фружин. То не завършва с успех.През 1454 година е заловен войводата Радич – белег, че в България възниква хайдушкото движение. На 29 юни 1453 Мехмед II Завоевател завладява Константинопол, преименува го на Истанбул и го прави своя столица.

През следващите години политическата активност на българите се изразява в подкрепа срещу враговете на турците. Българи участват в походите на крал Владислав III и Янош Хуняди. След загубата им при Варна много българи се изселват на север от Дунав.

Налагането на османските структури предизвиква сблъсък на две коренно различни обществено-икономически системи. В тяхното обособяване участват българо-византийски, монголо-ирански и азиатски елементи. През първите три века Османската империя е във възход и това обяснява защо преобладават пасивните съпротивителни действия и защо всички въстания завършват с неуспех. Независимо от неблагоприятният им изход те са важен фактор за оцеляването на българите.

Османското владичество унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал – част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят. Чрез различни форми на антиосмански съпротиви българското общество притъпява експлоатацията, поддържа жива историческата памет и държи будно българското самосъзнание.

През 1598 година е вдигнато Първото търновско въстание. Международната обстановка е благоприятна – в ход е война между Австрия и Османската империя, а и влашкият войвода Михай Витязул подпомага австрийците. Начело на въстанието застават Тодор Балина, дубровнишкият търговец Павел Джорджич и гръцкият духовник Дионисий Рали. И то обаче завършва с неуспех.
[jacc/]Първо и второ търновско въстание::
Първо Търновско въстание

През първата половина на XVI в. Османската империя започнала бавно да запада.Поражението на османския флот при Лепанто (1571) разбило мита за турското могъщество.В българските земи разклащането на непобедимата дотогава империя се усетило чрез увеличаването на данъци и набирането на еничари.
През 1593г. Австрийската империя започнала поредната война с османците.На нейна страна застанали Влашко,Трансилвания и Молдова.Влашкият войвода Михаил Храбри нахлул на юг от Дунав и стигнал до София.В тази обстановка започнала подготовка за въстание.Организатори били търновският архиепископ Дионисий Рали,търговецът Теодор Балина и дубровничаните Павел Джорджич и братя Соркочевичи.Те привлекли последователи в Търново, Никопол, Шумен, Преслав, Пловдив.
Bъстанието избухнало през 1598г.,след като влашките войски нахлули и разбили османската армия.Въстаниците обявили за български цар Шишман III,мним наследник на българската династия.Османците изпратили значителни войски,които потушили Първо Търновско въстание и стотици българи били избити.За пръв път след събитията през XV в. българите били включени в полетическите планове на антиосманските сили.Повишила се полетическата активност на българското население,което усетило промените и трудностите на Османската империя.

Второ Търновско въстание

През 80-те години на 17 век са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През 1683 година огромна 200 000 турска армия се отправя към Виена, за да превземе града. След нанесеното ? съкрушително поражение във войната се включват Полша и Венеция, а по-късно и Русия. Тези три държави заедно с Австрия се обединяват в Свещена лига през 1686 г.и предприемат широко настъпление на Балканите. В такава обстановка в българските земи избухват 3 въстания – Второто търновскоЧипровското и Карпошовото.

Мащабното настъпление на Свещената лига на Балканите подтиква българите от Търново към организиране на въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намеса на Балканите.

В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на Видинското царство цар Иван Срацимир. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх Йоаким, който изпраща за подкрепа племенника си Савелий Дубровски.

Въстанието избухва през 1686 година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в Рилския манастир, откъдето се прехвърлят в Русия.
[/jaccordion]

Did you find apk for android? You can find new Free Android Games and apps.

Сподели
 

[sg_popup id=8]