Blog

Още от най-древни времена човек е кръстосвал различни растения и животни с цел да получи по-високопродуктивни сортове културни растения и породи домашни животни.

Законите на Грегор Мендел са дефинирани от учения през 1865 и 1866 г. въз основа на наблюденията му в областта на наследствеността. Първоначално те са много спорни. Когато теориите на Мендел са интегрирани с хромозомната теория на наследствеността на на Томас Морган през 1915 г., те стават основа на класическата генетика.  Той извършва 355 кръстосвания по 7 различни белега и изследва полученото от 12 980 екземпляра потомство.

Изведените при тези изследвания закономерности,наречени от Мендел правила на унаследяване, са забравени от науката до 1900 г. ,когато трима учени , независимо един от друг, преоткриват и потвърждават вече описаните от Мендел правила,наречени по-късно закони на Мендел за унаследяването.

mendel-1
Фиг.1

Мендел успял там,където изследователите преди него не сполучили.Той разбрал,че в даден момент трябва да се обърне внимание на отделния белег-например повърхността на семената,вместо на цялото растение. За целта отбирал растения,които се различават по контрастни белези.
Индивиди,които остават непроменени по даден белег в продължение на няколко последователни поколения,образуват чисти линии.
Мендел кръстосвал и растения ,които се различават по избрания от него белег-багра на цветовете.
Кръстосване при което се проследява унаследяването само на един белег,се нарича монохибридно. Индивиди,получени при кръстосването на генетично различни родителски форми ,се наричат хибриди.
Унаследяване,при което в хибридите външно се проявява само един от родителските белези ,се нарича унаследяване при пълно доминиране.

Закономерността, че хибридите от F1 проявяват само един от двата алтернативни родителски белега е известна като първи закон на Мендел – закон за еднообразието на индивидите от първо хибридно поколение – проявява се само признакът на единия родител. Мендел засял семена от хибридите от F1 и оставил растенията да се самоопрашат. Семената, получени след самоопрашването на растенията от F1, съставляват поколението F2. Във второ хибридно поколение (F2) външно се проявява и алтернативното състояние на признака – растения с бели цветове каквито липсват в първото поколение. Тази закономерност е известна като Втори закон на Мендел, или Закон за разпадането на белезите във второто хибридно поколение. Съотношението между броя на растенията с доминантния признак спрямо тези с рецесивния винаги остава едно и също в следващото поколение (F2) – 3 : 1. фиг. 1

mendel-2
Фиг.2

Друг пример, илюстриращ двата закона на Мендел е кръстосването на растения с жълти с растения със зелени семена. В първото хибридно поколение F1 се получават само растения с жълти семена, следователно жълтият цвят е доминантният признак. фиг.2
При самоопрашване хибридните растения от F1 в следващото поколение F2 се получават 2/3 растения с жълти и 1/3 растения със зелени семена. фиг. 3

mendel-3
Фиг. 3
mendel-4
Фиг. 4

Мендел оставил и индивидите от F2 да се самоопрашат и получил трето по рода си поколение (F3). Той установил, че 1/3 от индивидите от F2, проявяващи доминантния признак (н-р жълт цвят) дават след самоопрашване само индивиди с доминантния признак (жълти) – т.е. те са чисти линии. Останалите 2/3 от индивидите от F2, проявяващи доминантния признак, дават потомство както с доминантния (жълти), така и с рецесивния признак (зелени). Растенията с доминантния признак били винаги 3 пъти повече от растенията с рецесивен признак. Растенията с рецесивния признак (зелени) от F2 след самоопрашване давали само растения със зелени семена – те също са чисти линии. фиг. 4