Възпроизводство и развитие на човека

Мъжка полова система

Размножаването е един от основните жизнени процеси. То осигурява възпроизвеждането и запазването на вида. Организмите се размножават по два начина: безполово и полово. При половото размножаване новият организъм води началото си от оплодената яйцеклетка (зигота).
При човека размножаването е полово и се осъществява чрез попадане на мъжки полови клетки (сперматозоиди) в женския организъм по време на полов акт. За тази цел са нужни следните условия:
1. При мъжа – нормална сперматогенеза, т.е. производство на зрели, подвижни сперматозоиди и способност за осъществяване на „полов акт, който да осигури внасянето на сперматозоиди в женския организъм.
2. При жената – готовност на половия апарат за нормално оплождане (наличие на зрели яйцеклетки във фаза на овулация).
От оплодената яйцеклетка при наличието на благоприятни условия за нейното развитие се оформя новият организъм.
Съвременната биология и хирургия създадоха нова техника в случаите, когато по една или друга причина оплождането в женските полови пътища е възпрепятствано. Тогава се прибягва до метода за оплождане „инвитро\”. На практика с помощта на спринцовка яйцеклетката се извлича и се култивира в благоприятна за нея среда. Събира се сперма и двете течности се смесват в епруветка, поставена в „черна кутия\”, имитираща условията на утробата. След два-три дни оплодената яйцеклетка се внася обратно в матката на жената.
Половата система на мъжа и на жената се развива от един общ зачатък, който впоследствие се развива в мъжки или женски индивид. Образуването на яйцеклетки и сперматозоиди се свързва с развитието на първичните полови клетки – гоноцити, произлизащи от ендодермални клетки на жълтъчната торбичка.
Най-важният орган на двата пола е половата жлеза (при жените – яйчникът, а при мъжете – семенникът).

Мъжка полова система

Мъжката репродуктивна система се състои от семенник (тестис), надсеменник (епидидимис), семепровод, допълнителни полови жлези (семенно мехурче, простата, булбо-уретрални жлези) и мъжки копулативен орган (пенис). С изключение на простатата и пениса, всички те са чифтни.

Семенникът (тестисът) е двоен орган с овална (яйцевидна) форма. Намира се в кожна торбичка, наречена скротум, или мъдница. Разположена е вън от коремната кухина. Освен семенника в кожната торбичка се разполагат надсеменникът и долната част на семеотводния канал. Пенисът и семенникът в торбичката са външните полови органи на мъжа.

Семенникът е изграден от 250-300 делчета, които съдържат голям брой извити каналчета . Тук се осъществява сперматогенезата, т.е. процесът на образуване на сперматозоидите, които започва през пубертета и продължава през целия живот на индивида, като бавно угасва в годините на старостта.

Мъжките полови клетки – сперматозоидите, имат характерна форма. Състоят се от главичка, средна част (шийка) и опашка. Главичката носи наследствената програма, тъй като в нея се намира ядрото. То е обградено от тънък слой цитоплазма и мехурче – акрозома, която играе важна роля при оплождането. В средната част са разположени митохондрии, които доставят енергия за движението на сперматозоида. В семенника сперматозоидите все още не са подвижни. Те доузряват и стават способни за оплождане в надсеменника. В съединителната тъкан около делчетата на семенника се намират и клетки, които произвеждат мъжкия полов хормон – тестостерон. От надсеменника започва семеотводният канал. Той се слива с канала на семенното мехурче и се отваря в пикочния канал, като минава през простатната жлеза . Секретът на семенното мехурче (двойно мехурчесто образувание) и на простатната жлеза (тръбесто-мехурчеста жлеза с форма на кестен) образуват семенната течност, в която сперматозоидите се придвижват активно. Семенната течност (спермата) има алкална реакция, която осигурява оптимални условия за жизнеността на сперматозоидите.
При едно семеизпразване (еякулация) се изхвърлят 2,5-3,5 ml сперма. Това е течността, която се отделя при полово възбуждане (оргазъм) и съдържа сперматозоиди, секрети на семенните мехурчета и на простатата жлеза. В 1 ml сперма има 100 млн. сперматозоиди. При 50 % от мъжете това количество е между 20 – 40 млн./ml. Под 20 млн./ml на практика такива мъже са стерилни.
Половият член е мъжкият копулативен орган. Състои се от глава, шийка, две пещеристи тела и едно гъбесто тяло, през което преминава пикочният канал. При напълване на кръвоносните съдове с кръв (ерекция) пенисът се втвърдява, което прави половия акт възможен.
Пенисът е покрит от много тънка и подвижно свързана с подлежащите тъкани кожа. Напред тя достига до шийката и образува двойна гънка, наречена препуциум, която при отпуснато състояние на члена покрива главата. На вътрешната повърхност има голям брой мастни жлези, които отделят гъст секрет с характерна миризма.
При някои народи (турци, араби, евреи) от хигиенни и религиозни съображения се практикува обрязване на новородените от мъжки пол. По този начин с възмъжаването е премахната възможността да се отделя и събира секрет, който, разлагайки се, би предизвикал възпаления в тази област. Главичката на члена е най-чувствителната част, тъй като в кожата й се намират голям брой сетивни нерви.

Към вторичните полови белези се причисляват: окосмяване – под мишниците, в срамната област и по лицето; промяна в гласа – става по-дълбок, понякога „дрезгав\”, характерно развитие на скелета и на мускулната система и отлагане в коремната област на подкожна мастна тъкан .