Съвети за кандидат-гимназистите

Want create site? Find Free WordPress Themes and plugins.

Помагало за кандидат- гимназистите

1. Същност на текста – Всяко речево съобщение, което притежава следните характеристики: смислово единство и свързаност на изреченията според правилата на езика / лексикални, синтактични, граматични, правописни, пунктуационни/.

2. Тема на текста – това, за което говорим.Във  връзка с темата определяме подтемите и ключовите думи и изрази.

3. Идея на текста – Общ извод, прокаран със средствата на художествената реч, който произтича от осмисляне на жизнените явления, изобразени в литературното произведение.

4. Видове текстове според начина на представяне на темата:

  • повествование – разказваме за събития и случки в тяхната последователност;
  • описание – представяме признаци на предмети и явления; разкриваме обстановка, рисуваме природна картина, портрет;
  • разсъждение – доказваме твърдения по определен проблем.

5. Видове текстове според сферата на общуване:

  • разговорни – предназначени за битовата сфера на общуване. В тях се използват:

разговорни думи и изрази /викам, я, пък/; по-често подбудителни, въпросителни и възклицателни изречения; думи и изрази, разкриващи отношението на говорещия към темата и събеседника /Прав си!; Ти как мислиш?/; използват се по-често диалогична и устна форма на общуване, обръщения.

  • научни текстове – предназначени за научната сфера на общуване. Употребяват се термини; преобладават съобщителни изречения; срещат се въпросителни изречения /реторични въпроси/; използват се различни изречения по състав; преобладават глаголи в сегашно време.
  • официално-делови текстове – предназначени за официално-делова сфера на общуване. В повечето случаи са документи: указания, наредби, съобщения, молби, покани и др. Те се съставят по установен образец. Най-често са в писмена форма. Думите са употребени в прякото си значение. Използват се специфични термини – клишета / член, правилник, права/.
  • Художествени текстове – предназначени за естетическата сфера на общуване. В тях чрез езика се изграждат художествени образи, които въздействат на мисълта, чувствата и въображението на читателя. Употребяват се експресивни езикови средства, чрез които се постига образност и емоционалност.
  • публицистични текстове – предназначени за обществено-политическата сфера на общуване. В тях се употребяват езикови средства, използвани от различни сфери на общуване. Съобщителната функция се осъществява най-често с помощта на неутрална лексика. Експресивната лексика, синтактичния паралелизъм, реторичните въпроси са предпочитани средства в текстовете, в които преобладава експресивна функция.

6. Свързаност на текста – осъществява се чрез:

  • лексикални повторения;
  • местоимения;
  • синоними /контекстови синоними- схащат се като синоними само в определен контекст/;
  • единно глаголно време

7. Речников състав на българския език:

  • домашна лексика- думи от славянски произход /глава, око, брат, бреза, живот/ и думи от прабългарски произход/българин, хан бисер, шейна/;
  • чужда лексика:

– заемки – напълно усвоени чужди думи, за които нямаме съответна домашна думи /захар, плик, маса, нация/

– международна лексика – думи, възприети в различни езици по света /атом, логика, студент, опера, танц/;

– чуждици – доблират домашни по произход думи /мерси, неудачен, консенсус, корекция/.

8. Видове думи според звуковия им състав и лексикалното им значение:

  • антоними- двойка думи от една и съща част на речта с противоположно значение / ден- нощ; високо- ниско/. Контекстови антоними- схващат се като такива в определен контекст .
  • омоними-думи с еднакъв звуков състав, но различни по лексикално значение

/ток – на обувка; електричество/.

o  пароними- думи, близки по звуков състав, но с различно лексикално значение / фактура- фрактура; предам- придам/.

9. Видове словосъчетания:

o свободни словосъчетания – съчетание от думи, което в рамките на изречението съставя смислова цялост / тих ветрец; клонче от люляк; група от десет ученици/;

o фразеологични словосъчетания – съчетание, в което отделните думи са загубили конкретното си значение. Отличават се с експресивност. /клатя си краката- не правя нищо; плюя си на ръцете – захващам се за работа/.

10. Изразни средства в художествен текст – Специфично подбрани думи и изрази, чрез които се постига оригиналност, изразителност на словото. Изразните средства биват тропи и стилистически фигури.

  • Тропа, троп – Дума или израз, употребен в преносно значение. Тропата възниква при съпоставяне на две явления, между които има прилика. Чрез асоциация общият признак свързва буквалното и преносното значение на думата. Тропи са: метафора, метонимия, сравнение, синекдоха, олицетворение, алегория, символ, хипербола, литота и др.

– метафора – тропа, при която черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на асоциации, свързващи прякото и преносно значение на думите. Изразява се с различни части на речта: прилагателни имена /метафоричен епитет/ – “младост, зелена”; съществителни имена – “крило бе Чавдар войвода”; глаголи -“ Глухо и страшно гърмят окови”.

– метонимия – дума или израз с преносно значение, при която названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях.

Видове метонимия

1. означаване на предмет чрез част от него /синекдоха/ – бащино огнище, вм. роден край;

2. името на предмета се замества с материала, от който е направен – “ желязото срещат…” желязо вм. щикове;

3. качеството замества неговия носител – “ храбростта прави чудеса” – използвано е храбростта вм. храбреца;

4. името на автора замества творбите му – чета Вазов;

5. времето на действието се замества с предмет, обект, явление, тясно свързано с него – от люлката до гроба вм. от раждането до смъртта;

6. мястото на действието заменя участниците в него -“ върхът /вм. опълченците/ отговори с други вик”;

7. предметът замества съдържанието – изпивам една чаша.

– хипербола – силно преувеличение на образи, действия;

– литота – преувеличено намаляване на признаци, предмети /очите на Нено, които са оприличени с точки/.

– символ – предметно конкретен образ с преносно значение /върбата в “Маминото детенце” разкрива пасивната позиция на героя/;

– алегория – образ в преносен смисъл; опредметяване, при което качество  преносно се прехвърля върху предмет;

– анимализация – има за цел да принизи човешкото същество до животно и така да го осмее или разобличи /… Неновица… изревала така диво, щото и врабчетата  на крушата оставили своите игри…/

– сравнение – уподобяване, съпоставка на един предмет, лице, картина с други /грее като слънце/ .

  • Стилистическа фигура – Особен похват, свойствен на художествения стил, чрез който писателят изразява най-добре мисъл, чувство, настроение и изгражда художествен образ. Стилистични фигури са: инверсия, реторичен въпрос, реторично обръщение, различни видове паралелизъм, повторение, анафора.

– образен паралелизъм – художествен похват, при който се съпоставят успоредно два образа, които имат нещо общо / “ Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на тъмните му талази” от “ Една българка” на Иван Вазов. Постига се психологическо внушение за душевния смут на героинята./

– анафора – повторения на думи в началото на изречения в прозаична реч, а в мерената реч – в началото на съседни стихове.

Език свещен на моите деди,

Език на мъки, стонове вековни…

11. Похвати при изграждане образа на литературен герой:

  • Портретна характеристика – описание на външния вид на героя. Чрез нея се разкриват и черти от характера или душевно състояние.
  • Биография на героя – научаваме различни факти от живота му.
  • Речева характеристика – средство за характеристика на литературния герой. Формите на речевата характеристика са: монолог – изказване на един герой; вътрешен монолог – мислите на героя, изречени чрез автора; диалог – разговор между герои.
  • Психологическа характеристика – описание на душевното състояние /чувства, вълнения, мисли/
  • Разказ за делата на героя.

12. Литературен тип – Художествен образ, в който ярко са обобщени характерни черти на определена обществена група в даден исторически момент.

  • Типизация – изграждане на характерното, същностното на художествения образ в неразделна връзка с индивидуалното.
  • Индивидуализация – разкриване на литературния герой като неповторима, жива личност със свойствени само за него отличителни черти.
Did you find apk for android? You can find new Free Android Games and apps.

Сподели