„Крадецът на праскови“ – Анализ

В една от най-известните си творби- „Крадецът на праскови“, Емилиян Станев ни представя сложния проблем за човешкото щастие.Творбата оставя трайно въздействите в съзнанието на читателя, пораждайки у него размисли за сложния вътрешен свят на човека.

Чувствата на Елисавета към сръбския военопленник Иво Обретенович карат душата и да се изпълни с желание за живот, щастие, радост. Любовта кара Лиза да се разбунтува срещу собственото си възпитание,срещу отношението на съпруга и, който е ограбил младостта и и я е лишил от любов.

Макар да са от различни социални групи това не спира двамата влюбени да изживеят любовта на живота си загърбвайки войната и несгодите в живота си. Елисавета е разкъсвана между моралните норми с които е израснала и възпитана и внезапно бликналата любов.Така и се налага да избира между личното щастие и моралните предрасъдъци.

В началото на творбата Елисавета е представена като жена, лишена от щастие и радост, чиито единствени развлечения са книгите и вестите от града , които и носи съпругът и.Дните и минават скучно и еднообразно сред сенките на липите в двора на колибата.Нейния брак не е резултат от любов и разбирателство,а по-скоро от спазване на моралните ценности и суетата да принадлежи към висшето общество на града.Със съпруга си тя чувства само тъга и самота, а трагедията и се засилва от факта,че не може да има деца. Тя живее с усещането за обреченост и често изпитва гняв от това, че комендантът е взел най-хубавите години от живота и без следа. Усе­ща живота си като пропилян, защото безвъзв­ратно отминава една младост с неизживени ра­дости и предстои една още по-безнадеждна старост.

Лиза със своята красота ярко контрастира на фона на разрушителната сила на войната- „тя приличаше на привидение”, с „ослепително бели , разголени ръце. Къдравата й коса, златиста и буйна, лежеше разпиляна в ску­та й”. Особено изразителни са очите й -„дълбоки и сини, изпълнени с мека светлина и тъга”.

Авторът разказва каква жена  е била преди- „най-хубавата жена и най-желаната дама на баловете”,но скоро след това живота и се обезмисля. Нещастието й се засилва от неприязънта, която изпитва към съпруга си. Полковникът е човек ограничен, зъл, отблъскващ и отмъстите­лен, от когото всички се боят. Той подхранва усещането й за задушаващата липса на сво­бода, за отчаяние и безперспективност.

Единственото, за което копнее е любов и внимание и тя ги открива при срещата си със сръбския военопленник Иво Обретенович.Той е пълна противоположност на полковника, макар че страда пряко от ужаса на войната.Иво също като Елисавета копнее за свобода , щастие и духовна извисеност.Тя с нетърпение чака срещите си с Иво, които я пренасят в един по добър свят..Емилиян Станев умело пресъздава трогателните моменти на тайните им срещи, откраднатата нежност и промяната в душите на двамата влюбени, които сякаш са окрилени.Светът на Елисавета се променя чрез любовта и, но постепенно тя се раздвоява между моралните норми, с които е израстнала и възпитана и внезапно бликналата любов.Раздвоението на душата и е много болезнено.Дългът и на съпруга се противопоставя на щастливата любов на жената.Елисавета се отдава изцялона любовта , която я прави сво­бодна, щастлива, изпълнена с копнеж и вяра, като загърбва всички морални ограничения осъзнавайки, че случващото и се осмисля живота и, който досега е бил без преспектива.

Силно обзелото я чувство я променя както вътрешно, така и външно. „Беше изчезнал твърдият блясък в очи­те й, нервните жестове на ръцете й”; „Очите й светеха с лъчезарна чистота”. Любовта възв­ръща желанието й за живот, мечтите, духовна­та й свобода. Тя намира сили у себе си да преодолее всички условности и да се отдаде изцяло на това толкова силно, жадувано и изс­традано чувство. „Денят, в който животът й щеше да се промени, приближаваше. В това съд­боносно очакване й се струваше, че не живее освен в часовете на нейните срещи, когато ре­шението й придобиваше пълната си увереност. Тогава вярата й се повдигаше, самочувствие-то й се връщаше.” Поела риска да живее спо­ред повелите на сърцето си, тя се чувства спокойна, по-жива и по-млада.

Но времето е безмилостно за тяхната красива любов, а във време на война тези чувства се оказват невъзможни.Смъртта на Иво е краят на щастието в живота на Елисавета.След тази загуба тя не би могла да се примири със стария си начин на живот, в който и остава само чакането на старостта.С решението да отнеме живота си, тя се предпазва от един живот изпълнен със страдание и мъка.

Любовта между двамата внася в живота на Елисавета щастието и радостта, за които тя мечтае толкова дни наред.Но колкото и внезпно да идва , така и си отива заедно със Иво и Елисавета.Но въпреки невъзможността тази връзка да съществува Елисавета успява да загърби всички морални норми и да се отдаде на чувствата си.Защото само влюбените живеят, останалите просто съществуват.

Категории: 8 клас, За ученика, Литература Етикети: , , , , ,

Сподели с твоите приятели

Публикации свързани с темата