Какво включват модулите за ЕПИ, ЕлЕПИ?

Want create site? Find Free WordPress Themes and plugins.

Модул 1 – „Български език и езикова култура“

ПРОГРАМА
по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЕЗИКОВА КУЛТУРА – модул 1 на ЕПИ

ТЕМА І. БЪЛГАРСКАТА ЗВУКОВА СИСТЕМА. БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА. ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ. УСЛОВНО ЗАПИСВАНЕ НА РЕЧ­ТА/ГОВОРЕНЕТО

ТЕМА ІІ. ПРОЯВИ НА МОРФОЛОГИЧНИЯ, ФОНЕТИЧНИЯ, ИСТО­РИ­ЧЕСКИЯ И СМИСЛОВИЯ ПРАВОПИСЕН ПРИНЦИП

Морфологичен принцип. Строеж на думата. Фонетичен принцип. Исторически (традиционен, етимологичен) правописен принцип. Смислов правописен принцип при изписването на сложните думи и при употребата на главни и малки букви.

ТЕМА ІІІ. ФОНЕТИКА И ПРАВОПИС

Звук и буква. Записване на беззвучен съгласен звук с буквата на неговия звучен съответник. Записване на буквата за единия носов сонорен звук (м, н) вместо буквата за другия. Изпускане на съгласен звук при говорене, отразено в погрешно писане. Записване на буква за един гласен звук вместо буквата за друг по конвенция. Записване на буква за гласен звук вместо буквата за съгласен звук, който се произнася в потока на речта (сесия – сесии).

ТЕМА ІV. ВЗАИМНО ВЛИЯНИЕ МЕЖДУ ИЗГОВОРА И ПРАВОПИСА, ВОДЕЩО ДО ПРАВОГОВОРНИ И ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ

Погрешни писмени облици под влияние на изговора. Погрешни изговорни облици под влияние на правописа.

ТЕМА V. ПРАВОПИС

Форма на думата и правопис. Правопис на сложните думи. Правопис на словосъчетания. Употреба на главна буква в думата и в изречението. Стилистична и графична употреба на главна буква в думата. Употреба на малка буква в думата. Пълна и кратка членна морфема при имената от/в мъжки род, единствено число. Окончания за 1 л. мн. ч. сег. вр. на глаголите от І и ІІ спрежение. Удвояване на предлозите „в“ и „с“.

ТЕМА VІ. ПУНКТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Същност на пунктуацията. Синтактичен и смислов принцип за употребата на препинателни знаци в текст на български език. Вътретекстова пунктуация (препинателни знаци в края на изречението). Вътреизреченска пунктуация (препинателни знаци в рамките на изречението). Единично и ограждащо употребени препинателни знаци в изречението. Сила на ограждащите препинателни знаци. Случаи, в които системно, но погрешно се използват/се изпускат препинателни знаци. Несъщински препинателни знаци.

ТЕМА VІІ. ТЕКСТ. ИЗГРАЖДАНЕ НА ФОРМАЛНИТЕ И СМИС­ЛО­ВИ­ТЕ ВРЪЗКИ В ТЕКСТА

Същност и признаци на текста. Изграждане на смисловите връзки в текста. Изграждане на формалните връзки в текста.

ТЕМА VІІІ. ГРАФИКА И ТЕКСТ

Графични знаци в текста. Употреба на кавички. Оформяне на пряка реч и цитати в текста. Препинателни знаци, употребени като графични знаци. Графична защита на смисъла в текста.

ТЕМА ІХ. ПИСМЕНИ И ГРАФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ РЕЧЕВ ЕТИКЕТ

Изразяване на учтивост с употребата на множествено и на единствено число. Изразяване на учтивост чрез допълнителна употреба на главна буква.

ТЕМА Х. ЛЕКСИКАЛНА СИСТЕМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Речникова система. Думи и фразеологични единици – индивидуална семантика, формални и семантични взаимоотношения. Клишета. Термини и терминологични словосъчетания.

Забележка: Програмата е окончателна за учебната 2013/2014 г. и не подлежи на промяна. Тя е разработена в съответствие с учебната програма за задължителна, задължително избираема и профилирана подготовка по дисциплината „Български език и литература“ през настоящата учебна година в средните училища в Република България, както и в съответствие с формата и концепцията на ЕПИ за УНСС. Неразделна част от програмата е списъкът на основната и допълнителната литература, препоръчана от екипа, съставил пакета от тестови задачи.

Библиография – І част (за модул 1)

  • 1. Ангелова, Т. и колектив, Български език ІХ клас – ЗП, изд.“Просвета – София“ АД (всички издания 2001 – 2011).
  • 2. Ангелова, Т. и колектив, Български език Х клас – ЗП, изд.“Просвета – София“ АД (всички издания 2001 – 2011).
  • 3. Ангелова, Т. и колектив, Български език ХІ клас – ЗП, изд.“Просвета – София“ АД (всички издания 2001 – 2011).
  • 4. Ангелова, Т. и колектив, Български език ХІІ клас – ЗП, изд.“Просвета – София“ АД (всички издания 2001 – 2011).
  • 5. Бояджиев, Т. и колектив, Български език ІХ клас – ЗП, изд.“Анубис“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 6. Бояджиев, Т. и колектив, Български език Х клас – ЗП и ПП, изд. „Анубис“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 7. Бояджиев, Т. и колектив, Български език ХІ клас – ЗП и ПП, изд.“Анубис“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 8. Бояджиев, Т. и колектив, Български език – ХІІ клас – ЗП и ПП, изд. „Анубис“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 9. Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев, Съвременен български език, Пловдив, 1998.
  • 10. Бъчварова, Б., Б. Георгиев, Вл. Игнатов, Езикова култура: как да пишем успешно по правилата, НБУ, С., 2008.
  • 11. Васева, М. и колектив, Български език ІХ клас – ЗП и ПП, изд. „Д-р Иван Богоров“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 12. Васева, М. и колектив, Български език Х клас – ЗП, изд.“Д-р Иван Богоров“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 13. Васева, М. и колектив, Български език ХІ клас – ЗП и ПП, изд. „Д-р Иван Богоров“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 14. Васева, М. и колектив, Български език ХІІ клас – ЗП, изд.“Д-р Иван Богоров“ (всички издания 2001 – 2011).
  • 15. Георгиев, Б., Практикум по езикова култура: тестови задачи, алгоритъм за решаването им и коментари към тях за ученици, кандидат-студенти и студенти от всички специалности (Поредица „Езикова компетентност“, № 3), Регалия 6, С., 1998.
  • 16. Георгиева, Е., Б. Георгиев, Правописни упътвания за малки и големи, трето преработено издание (Поредица „Езикова компетентност“, № 2), Регалия 6, С., 1995, 1998.
  • 17. Георгиева, Е., К. Иванова, П. Костадинова, Вл. Мурдаров, Й. Пенчев, В. Станков, Р. Цойнска, Правопис и пунктуация (съвременно състояние), второ допълнено издание, С., 2000.
  • 18. Димчев, К. и колектив, Български език ІХ клас – ЗП, изд.“Булвест – 2000″ ООД (всички издания 2002 – 2011).
  • 19. Димчев, К. и колектив, Български език Х клас – ЗП, изд.“Булвест – 2000″ ООД (всички издания 2002 – 2011).
  • 20. Нов правописен речник на българския език, изд. „Хейзъл“, С., 2002.
  • 21. Кръстева, В., Практическа граматика на съвременния български език, изд. „Кръгозор“, С., 2009.
  • 22. Пашов, П., Практическа българска граматика, второ издание, С., 1994.
  • 23. Янакиев, М., Как да редактираме свой и несвой текст (Поредица „Ези­кова компетентност“, № 1), Регалия 6, С., 1998.

Mодул 2 – „Математика – основи“

ПРOГРАМА ПО МАТЕМАТИКА – ОСНОВИ –
модул 2 на ЕПИ

Цели и дробни рационални изрази. Формули за съкратено умножение.
Степени и корени. Свойства.
Уравнения – корен на уравнение, еквивалентност на уравнения. Основни теореми за еквивалентност. Линейни уравнения с едно неизвестно.
Квадратна функция, графика. Квадратно уравнение – решаване и изследване на решенията. Формули на Виет. Разлагане на квадратен тричлен.
Уравнения от по-висока степен, приводими към квадратни уравнения.
Ирационални уравнения с едно неизвестно.
Степен с рационален показател – определение, свойства. Показателна функция. Свойства, графика. Показателни уравнения.
Логаритъм – определение и свойства. Основни правила за логаритмуване. Логаритмична функция – свойства и графика. Логаритмични уравнения.
Системи уравнения от първа степен с две неизвестни – геометрична интерпретация на решенията. Системи уравнения от първа степен с три неизвестни. Системи уравнения от втора степен с две неизвестни.
Неравенства – решение на неравенство, еквивалентност на неравенства. Основни теореми за еквивалентност. Линейни неравенства с едно неизвестно. Геометрично представяне на решенията върху числовата ос.
Квадратни неравенства – решаване и изследване на решенията. Геометрично представяне на решенията върху числовата ос.
Неравенства от по-висока степен – решаване чрез метода на интервалите.
Ирационални, показателни и логаритмични неравенства.
Модулни уравнения и неравенства.
Системи неравенства от първа и втора степен с едно неизвестно.
Аритметична и геометрична прогресия – свойства. Формули за сумите на първите n члена. Сума на членовете на безкрайна геометрична прогресия.
Проста и сложна лихва. Периодични вноски и погасяване на дълг. Рента.
Тригонометрични функции – свойства и графики. Тригонометрични тъждества. Изразяване на всяка от тригонометричните функции чрез всяка от останалите. Тригонометрични функции на сбор и разлика на два ъгъла. Изразяване на тригонометрични функции на даден ъгъл чрез тригонометричните функции на половината от този ъгъл и обратно. Представяне на сбор и разлика от синуси и косинуси във вид на произведение и обратно.
Тригонометрични уравнения.
Функция. Четна, нечетна и периодична функция. Граница на функция. Теореми за граници на функция. Непрекъснатост на функция.
Производна на функция. Геометричен смисъл на понятието производна. Производна на сбор, произведение и частно на функции. Производна на сложна функция. Формули за диференциране. Втора производна на функция.
Монотонност на функция. Достатъчни условия за растене и намаляване.
Локален екстремум на функция – определения, необходими и достатъчни условия. Най-голяма и най-малка стойност на функция.
Отсечки и ъгли, образувани при пресичане на две прави и при пресичане на две успоредни прави с трета. Пропорционални отсечки. Теорема на Талес.
Триъгълник. Основни елементи и свойства. Признаци за еднаквост и подобие на триъгълници. Средна отсечка в триъгълник. Височини, медиани и ъглополовящи – свойства. Връзка между лицата на подобни триъгълници.
Правоъгълен, равнобедрен и равностранен триъгълник. Метрични зависимости в правоъгълен триъгълник.
Тригонометрия на триъгълника. Вписана и описана окръжност. Лице на триъгълник. Формула на Херон. Решаване на триъгълник.
Окръжност. Хорди, секущи и допирателни – метрични зависимости. Централен, вписан и периферен ъгъл. Допиращи се окръжности. Дължина на окръжност и дъга от окръжност. Лице на кръг и частите му.
Четириъгълник. Вписан и описана четириъгълник. Лице на четириъгълник. Успоредник, ромб, правоъгълник, квадрат – свойства.

Програмата отговаря на учебното съдържание и учебните програми за задължителна подготовка по математика в средните общообразователни училища в България.

На изпита кандидат-студентът може да използва само „Справочник по математика за единния приемен изпит в УНСС“.

Не се разрешава използването на електронни калкулатори.

Литература

Единен приемен изпит – обща част, модул 2 „Математика – основи“, УИ „Стопанство“, 2006.
Учебници по математика до ХІІ клас.
Сборници и учебни пособия за кандидат-студенти.

Mодул 3 – „Български език и литература“

ПРОГРАМА
по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – модул 3 на ЕПИ

Забележка: Програмата е окончателна за учебната 2013/2014 г. и не подлежи на промяна. Тя е разработена в съответствие с учебната програма за задължителна, задължително избираема непрофилирана и профилирана подготовка по дисциплината „Български език и литератур“ през настоящата учебна година в средните училища в Рeпублика България, както и в съответствие с формата и концепцията на ЕПИ за УНСС.

В кандидатстудентската програма не е включен елементът създаване на аргументативен текст по българска литература, свързан с художествена творба или откъс от нея. Макар и съществуващ в учебната програма и включен в държавния зрелостен изпит по български език и литература, в концепцията на ЕПИ за УНСС такъв текст не е предвиден във формата на изпита.

Неразделна част от програмата е списъкът на основната и допълнителната литература, препоръчана от екипа, разработил тестовите задачи по български език и по литература.

ПЪРВИ РАЗДЕЛ:
РАБОТА С ТЕКСТ – ПОПЪЛВАНЕ НА ПРАЗНИ МЕСТА В ТЕКСТА

ТЕМА І. ТЕКСТЪТ КАТО КОМУНИКАТИВНА ЕДИНИЦА. ЕЗИКОВИ И СТИЛОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЕКСТА. СМИСЛОВА И ЕЗИКОВА СВЪРЗАНОСТ В РАМКИТЕ НА ЦЯЛОСТНИЯ ТЕКСТ. РАЗПОЗНАВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКОВИ РЕГИСТРИ, ХАРАКТЕРНИ ЗА СОЦИОКУЛТУРНИТЕ СФЕРИ, ПРИ РАЗЧИТАНЕ НА СМИСЪЛА НА ЧУЖДИ ТЕКСТОВЕ

ВТОРИ РАЗДЕЛ:
БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА – ХІ и ХІІ клас

(автори и произведения за задължителна,
задължително избираема непрофилирана и профилирана подготовка)

ТЕМА І. ВОДЕЩИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРЕДОСВОБОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Автор: Христо Ботев

ТЕМА ІІ. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО КРАЯ НА ХІХ ВЕК

Автори: Иван Вазов, Алеко Константинов

ТЕМА ІІІ. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Автори: Пенчо Славейков, Пейо К. Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов

ТЕМА ІІІ. 1. ЕСТЕТИЧЕСКИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ. КРЪГЪТ „МИСЪЛ“ И НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Д-Р КРЪСТЕВ, ПЕНЧО П. СЛАВЕЙКОВ, ПЕТКО Ю. ТОДОРОВ И ПЕЙО К. ЯВОРОВ

ТЕМА ІІІ. 2. СОЦИАЛНИ И ДУХОВНИ АСПЕКТИ В ЛИТЕРАТУРАТА

Автор: Елин Пелин

ТЕМА ІІІ. 3. СИМВОЛИЗЪМ. ИСТОРИЯ НА СИМВОЛИЗМА. ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛИЗЪМ

Автори: Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов

ТЕМА ІV. ДИНАМИКАТА В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА МЕЖДУ ПЪРВАТА И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. НОВИ ЛИТЕРАТУРНИ ЯВЛЕНИЯ. НОВИ ШКОЛИ И СВОЕОБРАЗИЕ НА ПОЕТИКАТА

Автори: Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Никола Вапцаров

ТЕМА V. ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАР-
СКИЯ РОМАН СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Автори: Димитър Димов, Димитър Талев

ТЕМА VІ. ЛИТЕРАТУРНА ТЕОРИЯ. ЕКСПРЕСИВНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА: ТРОПИ, СТИЛИСТИЧНИ ФИГУРИ, ЕЗИКОВИ ПОХВАТИ. ЖАНРОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТВОРБИ

Библиография – ІІ част (ІІІ модул – за втори раздел)

ХІ клас – ХІІ клас

1. Стефанов, В., Ал. Панов, Литература ХІ клас – ЗП и ПП, 2001 – 2011, изд. „Анубис“ ЕООД.

2. Герджикова, М. и колектив, Литература ХІ клас – ЗП и ПП, 2002 – 2011, изд. „Булвест-2000“ ООД.

3. Атанасов, Вл., Д. Добрев, Литература ХІ клас – ЗП и ПП, 2001 – 2011, изд. „Кръгозор“.

4. Пелева, И. и колектив, Литература ХІ клас – ЗП и ПП, 2001 – 2011, изд. „Просвета-София“ АД.

5. Янев, С. и колектив, Литература ХІ клас – ЗП, 2001 – 2011, изд. „Просвета-София“ АД.

6. Дамянова, А. и колектив, Литература ХІ клас – ЗП и ПП, 2001 – 2011, изд. „Сиела софт енд паблишинг“.

7. Стефанов, В., Ал. Панов, Литература ХІІ клас – ЗП, 2002 – 2011, изд. „Анубис“ ЕООД.

8. Стефанов, В., Ал. Панов, Литература ХІІ клас – ЗП и ПП, 2002 – 2011, изд. „Анубис“ ЕООД.

9. Кръстева, Ил. и колектив, Литература ХІІ клас – ЗП и ПП, 2002 – 2011, изд. „Булвест-2000“ ООД.

10. Добрев, Д., Р. Йовева, Литература ХІІ клас – ЗП и ПП, 2002 – 2011, изд. „Кръгозор“.

11. Пелева, И. и колектив, Литература ХІІ клас – ЗП и ПП, 2002 – 2011, изд. „Просвета-София“ АД.

12. Дамянова, Адр. и колектив, Литература ХІІ клас – ЗП и ПП, 2002 -2011, изд. „Сиела софт енд паблишинг“.

13. Янев, С. и колектив, Литература ХІІ клас – ЗП, 2002 – 2011, изд. „Просвета-София“ АД.

Mодул 3 – „Математика“

ПРOГРАМА
ПО МАТЕМАТИКА – модул 3 на ЕПИ

  • 1. Цели и дробни рационални изрази. Формули за съкратено умножение.
  • 2. Степени и корени. Свойства.
  • 3. Уравнения – корен на уравнение, еквивалентност на уравнения. Основни теореми за еквивалентност. Линейни уравнения с едно неизвестно.
  • 4. Квадратна функция, графика. Квадратно уравнение – решаване и изследване на решенията. Формули на Виет. Разлагане на квадратен тричлен.
  • 5. Уравнения от по-висока степен, приводими към квадратни уравнения.
  • 6. Ирационални уравнения с едно неизвестно.
  • 7. Степен с рационален показател – определение, свойства. Показателна функция. Свойства, графика. Показателни уравнения.
  • 8. Логаритъм – определение и свойства. Основни правила за логаритмуване. Логаритмична функция – свойства и графика. Логаритмични уравнения.
  • 9. Системи уравнения от първа степен с две неизвестни – геометрична интерпретация на решенията. Системи уравнения от първа степен с три неизвестни. Системи уравнения от втора степен с две неизвестни.
  • 10. Неравенства – решение на неравенство, еквивалентност на неравенства. Основни теореми за еквивалентност. Линейни неравенства с едно неизвестно. Геометрично представяне на решенията върху числовата ос.
  • 11. Квадратни неравенства – решаване и изследване на решенията. Геометрично представяне на решенията върху числовата ос.
  • 12. Неравенства от по-висока степен – решаване чрез метода на интервалите.
  • 13. Ирационални, показателни и логаритмични неравенства.
  • 14. Модулни уравнения и неравенства.
  • 15. Системи неравенства от първа и втора степен с едно неизвестно.
  • 16. Аритметична и геометрична прогресия – свойства. Формули за сумите на първите n члена. Сума на членовете на безкрайна геометрична прогресия.
  • 17. Проста и сложна лихва. Периодични вноски и погасяване на дълг. Рента.
  • 18. Тригонометрични функции – свойства и графики. Тригонометрични тъждества. Изразяване на всяка от тригонометричните функции чрез всяка от останалите. Тригонометрични функции на сбор и разлика на два ъгъла. Изразяване на тригонометрични функции на даден ъгъл чрез тригонометричните функции на половината от този ъгъл и обратно. Представяне на сбор и разлика от синуси и косинуси във вид на произведение и обратно.
  • 19. Тригонометрични уравнения и неравенства.
  • 20. Безкрайни числови редици. Сходимост, граница. Теореми за граници.
  • 21. Функция. Четна, нечетна и периодична функция. Граница на функция. Теореми за граници на функции. Непрекъснатост на функция.
  • 22. Производна на функция. Геометричен смисъл на понятието производна. Производна на сбор, произведение и частно на функции. Производна на сложна функция. Формули за диференциране. Втора производна на функция.
  • 23. Монотонност на функция. Достатъчни условия за растене и намаляване.
  • 24. Локален екстремум на функция – определения, необходими и достатъчни условия. Най-голяма и най-малка стойност на функция.
  • 25. Изследване на функция.
  • 26. Отсечки и ъгли. Ъгли, образувани при пресичане на две прави и при пресичане на две успоредни прави с трета. Пропорционални отсечки. Теорема на Талес.
  • 27. Триъгълник. Основни елементи и свойства. Признаци за еднаквост и подобие на триъгълници. Средна отсечка в триъгълник. Височини, медиани и ъглополовящи – свойства. Връзка между лицата на подобни триъгълници.
  • 28. Правоъгълен, равнобедрен и равностранен триъгълник. Метрични зависимости в правоъгълен триъгълник.
  • 29. Тригонометрия на триъгълника. Вписана и описана окръжност. Лице на триъгълник. Формула на Херон. Решаване на триъгълник.
  • 30. Окръжност. Хорди, секущи и допирателни – метрични зависимости. Централен, вписан и периферен ъгъл. Допиращи се окръжности. Дължина на окръжност и дъга от окръжност. Лице на кръг и частите му.
  • 31. Четириъгълник. Вписан и описан четириъгълник. Лице на четириъгълник. Успоредник, ромб, правоъгълник, квадрат – свойства.
  • 32. Взаимно положение на прави и равнини в пространството. Кръстосани прави. Ъгъл между права и равнина. Ъгъл между две равнини. Перпендикулярност и ортогонално проектиране.
  • 33. Многостени. Призма, паралелепипед, пирамида, пресечена пирамида – свойства, формули за лицата на повърхнините и обемите им. Сечения с равнина.
  • 34. Валчести тела. Цилиндър, конус, пресечен конус, кълбо. Формули за лицата на повърхнините и обемите им.

Програмата отговаря на учебното съдържание и учебните програми за задължителна и профилирана подготовка по математика в средните общообразователни училища в България.

На изпита кандидат-студентът може да използва само „Справочник по математика за единния приемен изпит в УНСС”.

Не се разрешава използването на електронни калкулатори.

Литература

  • 1. Единен приемен изпит – обща част, модул 2 „Математика – основи“, УИ „Стопанство“, 2006.
  • 2. Единен приемен изпит – модул 3 „Математика“, УИ „Стопанство“, 2007.
  • 3. Учебници по математика до ХІІ клас.
  • 4. Математика – учебни пособия по ЗИП (задължително избираема подготовка) и СИП (свободно избираема подготовка).
  • 5. Сборници и учебни пособия за кандидат студенти.

ПРОГРАМА ПО ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ МОДУЛ 3 НА ЕПИ

1. Географско положение на България
Същност и характерни особености на географското положение. Оценка на географското положение. Астрономическо. Физикогеографско. Политикогеографско и военногеографско. Стопанскогеографско (икономикогеографско). Еклогогеографско. Стопанскогеографска оценка на политическите граници на България. Изменения в териториалния обхват на България и отражението им върху стопанското състояние на страната.

2. Релеф на България
Същност и характерни черти на релефа. Геоложки строеж и видове скали (магмени, седиментни и метаморфни). Съвременен релеф на
България. Основни етапи в образуването на релефа и в палеогеографското развитие на българските земи. Основни морфоструктури в България. Рило-Родопски масив. Мизийска плоча. Краищиди. Балканиди. Горнотракийска низина. Сеизмичност на българските земи. Основни сеизмични райони.Релефообразуващи процеси. Антропогенно въздействие върху съвременния релеф. Основни геоморфоложки области на България. Дунавска равнина.Старопланинска област. Преходна планинско-котловинна област. Рило-Родопска област. Стопанска оценка на релефа на България.

3. География на полезните изкопаеми на България
Значение на полезните изкопаеми за националното стопанство.Закономерности в териториалното разпределение на видовете полезни изкопаеми. Енергийни полезни изкопаеми (въглища – лигнитни, кафяви, черни, антрацитни, нефт и природен газ. Други енергийни ресурси. Рудни
полезни изкопаеми (железни, манганови, хромови, медни, оловно-цинкови руди). Нерудни полезни изкопаеми. Стопанска оценка на полезните
изкопаеми.

4. География на климата на България
Същност, съдържание и значение на климата като природно условие. Фактори за формиране на климата. Географското положение спрямо общата атмосферна циркулация. Слънчева радиация. Надморска височина и експозиция на склоновете. Наличие на големи водни басейни. Стопанска (антропогенна) дейност. Елементи на климата – количествена и качествена характеристика. Температура на въздуха. Атмосферно налягане. Ветрове. Абсолютна и относителна влажност. Облачност. Валежи. Снежна покривка.Неблагоприятни климатични явления. Климатични области – характеристика и стопанска оценка: умереноконтинентална, преходна, континентално-средиземноморска, черноморска и планинска климатична област. Опазване чистотата на атмосферния въздух. Стопанска оценка на климатичните условия и ресурси. Агроклиматично, биоклиматично и рекреацинно значение на климата.

5. География на водите на България
Същност, значение и особености на водните ресурси. Фактори, влияещи върху формирането и териториалното разпределение на водите (климат, релеф, геоморфоложка структура, скален състав, почви, растителна покривка, антропогенна дейност). Видове води. Подпочвени – грунтови, карстови, артезиански и минерални. Повърхностни – реки, езера, блата. Изкуствени – язовири. Хидроложка подялба на България. Област със средиземноморско и област с умереноконтинентално климатично влияние. Стопанска оценка на водните ресурси на страната. Екологични проблеми, свързани със замърсяване водите на реките.

6. География на почвите, растителността и животинския свят на България
Значение на почвите. Почвообразувателни процеси и обща характеристика на почвената покривка. Разпространение на видовете почви. Опазване на почвите. Основни закономерности на разпространение 3 на естествената растителност в България. Типове растителност. Райониране на естествената растителност. Проблеми на стопанисването и опазването на растителността. Състав на животинския свят на България. Зоогеографски райони. Стопанско използване и опазване на фауната. Защитени видове имрежа от защитени територии.

7. География на населението
Същност и значение на населението. Формиране на българската нация. Брой на населението. Естествено движение на населението. Миграционно движение на населението. Видове структури на населението. Работна сила, заетост и безработица. Териториално разпределение и гъстота на населението. Демографски проблеми и демографска политика.

8. География на селищата на България
Фактори за възникване и развитие на селищата – природни, исторически, демографски и обществено-икономически. Видове селища – тип и форма. Състав на селищната мрежа на България. Класификации на селищата. Урбанизация – фактори и периоди. Пространствени форми (градска концентрация). Административно-териториално деление на България.

9. География на растениевъдството на България
Същност, значене и особености. Място на растениевъдството в отрасловата структура на селското стопанство. Условия и фактори за развитие: природни (почви, климат, води); демографски (работна сила, осигуреност със специалисти) социално-икономически (механизация, иригация, химизация, НТП, наличие на преработващи предприятия, пазари). Отраслова структура: производство на зърнени храни; производство на технически култури; зеленчукопроизводство; лозарство;
овощарство. Териториална структура на отделните подотрасли. Проблеми и тенденции.

10. География на животновъдството на България
Същност, значение и особености. Място на животновъдството в структурата на селското стопанство. Условия и фактори за развитие и териториално разположение. Отраслова и териториална структура – говедовъдство, биволовъдство, овцевъдство, козевъдство, свиневъдство, коневъдство, птицевъдство и др. Проблеми и тенденции.

11. География на енергетиката на България
Същност, значене и особености. Място на енергетиката в структурата на промишлеността. Фактори за развитие и териториално разположение. Суровинна база – количествена и качествена характеристика на енергийните ресурси на България. Добив на енергийни източници – въглища, нефт и природен газ. Внос на енергийни ресурси. Производство на електроенергия. Видове електроцентрали. Пренос, трансфер и потребление на електроенергия. Главни електропроизводствени райони.
Основни проблеми и тенденции в развитието на енергетиката на България.

12. География на металургията на България
Същност, значение и особености. Място на металургията в структурата на промишлеността. Условия и фактори за развитие – природни и социално-икономически. Отраслова структура – черна и цветна металургия. Възникване, добив на руди на черни метали, развитие и териториална организация на черната металургия. Възникване, добив на руди на цветните метали, развитие и териториална организация на цветната металургия. Проблеми и тенденции в развитието на металургията в България.

13. География на химическата промишленост на България
Значение на химическата промишленост. Възникване и развитие на химическата промишленост в България. Съвременно състояние и място в структурата на промишлеността. Фактори на териториалното разположение. Отраслова структура. Териториални съсредоточения на химическата промишленост. Проблеми и тенденции в развитието на химическата промишленост в България.

14. География на леката промишленост на България
Същност, особености и значение на леката промишленост. Място на леката промишленост в структурата на промишлеността. Фактори и условия за развитие и териториално разположение. Отраслова структура. Проблеми и тенденции на развитие на леката промишленост в България.

15. География на хранително-вкусовата промишленост на България
Същност, значение и особености. Място на отрасъла в структурата на промишлеността. Условия и фактори за развитие. Суровинна база. Развитие на хранително-вкусовата промишлености в различните периоди. Отраслова структура – подотрасли, преработващи продукти на растениевъдството; подотрасли, преработващи продукти на животновъдството; други подотрасли. Териториална структура. Проблеми и тенденции в развитието на хранително-вкусовата промишленост на България.

16. География на транспорта на България
Значение на отрасъла. Същност и особености. Основни елементи – пътища, превозни средства и инфраструктура, превозени пътници и товари. Място на транспорта в структурата на националното стопанство. Условия и фактори за развитие – географско положение, природни и социално- икономически условия. Възникване и развитие. Отраслова структура: автомобилен, железопътен, воден (морски и речен), въздушен, тръбопроводен, вътрешноградски транспорт. Проблеми и тенденции в
развитието на транспорта в България.

17. География на туризма на България
Същност, значение и особености на туризма като стопански отрасъл. Видове туризъм. Условия и фактори за развитието на туризма – природни, 6 демографски, исторически, социално-икономически, политически, екологични и др. Материално-техническа база на туризма. Развитие на вътрешния туризъм. Развитие на международния туризъм. Основни туристически райони. Проблеми и тенденции в развитието на туризма в България.

18. Югозападен социално-икономически район
Географско положение, граници и големина. Природни условия и ресурси – стопанска оценка на релефа, полезните изкопаеми, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят. Население и селища. Стопанска структура на района. Специализиращи отрасли. Първичен сектор. Вторичен сектор. Третичен сектор. Място на района в системата на националното стопанство. Икономически връзки на района – вътрешнорайонни, междурайонни и международни. Проблеми и тенденции в развитието на района. Административно-териториално деление и функционална характеристика на градовете.

19. Югоизточен социално-икономически район
Географско положение, граници и големина. Природни условия и ресурси – стопанска оценка на релефа, полезните изкопаеми, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят. Население и селища. Стопанска структура на района. Специализиращи отрасли. Първичен сектор. Вторичен сектор. Третичен сектор. Място на района в системата на националното стопанство. Икономически връзки на района – вътрешнорайонни, междурайонни и международни. Проблеми и тенденции в развитието на района. Административно-териториално деление и функционална характеристика на градовете.

20. Северозападен социално-икономически район
Географско положение, граници и големина. Природни условия и ресурси – стопанска оценка на релефа, полезните изкопаеми, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят. Население и селища. Стопанска структура на района. Специализиращи отрасли. Първичен сектор. Вторичен сектор. Третичен сектор. Място на района в системата на националното стопанство. Икономически връзки на района – вътрешнорайонни, междурайонни и международни. Проблеми и тенденции в развитието на района. Административно-териториално делене и функционална характеристика на градовете.

Програмата за кандидатстудентския изпит по география на България за учебната 2014-2015 г. в УНСС отговаря на Единните държавни образователни стандарти за учебното съдържание и учебните програми за задължителна и профилирана подготовка по дисциплината География и икономика в средното общообразователно училище в България.
Програмата за кандидатстудентския изпит по География на България в УНСС е обсъдена и приета на заседание на катедра „Публична администрация и регионално развитие” с Протокол №115 от 20.11.2006 г. и е утвърдена от ректора на УНСС.

Литература
А. Основна
1.Дончев, Д., Хр. Каракашев, География на България за ученици и
кандидат-студенти, 2014-2015, изд. „Сиела”, 2013.
2.Каракашев,Хр., Д.Дончев, С.Дерменджиева, Р.Янков,
Н.Апостолов, Т.Личев, М.Пенерлиев, ЕПИ модул 3 „География на
България”, УИ „Стопанство”, 2010.
3.Каракашев, Хр., Д.Дончев, С.Дерменджиева, Р.Янков,
М.Пенерлиев. Примерни тестове за ЕПИ, модул 3. География на България –
специална част, УИ „Стопанство”, 2010.
4. Дончев, Д. и колектив, география и икономика, 2001-2012, изд.
„Анубис”.
5. Пенин, Р. и колектив, География и икономика, 2001-2012, изд.
„Бувест-2000”. 8
6. Попов, А. и колектив, География и икономика, 2002-2012, изд.
„Сиела софт енд паблишинг”.
7. Попов, А. и колектив, География и икономика, 2001-2012, изд.
„Гея Либрис”.
8. Гайтанджиева, Р. и колектив, География и икономика, 2001-2012,
изд. „Д-р Иван Богоров”.
9. Димов, Н. и колектив, География и икономика, 2001-2012, изд.
„Просвета – София” АД.
10. Христова, Н. и колектив, География и икономика, 2001-2012, изд.
„Труд”, „Прозорец-Просвета”.
11. Мандова, М. и колектив, География и икономика, 2001-2012, изд.
СД „Педагог 6”.
12. Гайтанджиева, Р. и колектив, География и икономика, 2002-
2012, изд. „Д-р Иван Богоров”.
Б. Допълнителна
1. Дерменджиева, А. и др., Тестове по география на България за
ученици и кандидат-студенти, С., изд. „Сиела”, 2006.
2. Дерменджиева, С. и др., География на Европа, Балкански
полуостров, България. Тестови варианти, С., изд. „Сиела”, 2005.
3. Лозанов, Е., Х. Тишков, Д., Терзийска, Туристически ресурси на
България, С., изд. „Сиела”, 2000.
4. Славейков, П., Д. Златунова, География на България, І и ІІ част,
С., ИНТЕРА, 1999, 2006.
5. Личев, Т., К. Кръстев, Икономическа география на България,
Свищов, АИ „Ценов”, 2006.
6. Статистически справочник, С., НСИ, 2010, 2011,2012,2013.
7. Статистически годишник, С., НСИ, 2010, 2011,2012,2013.
8. Преброяване 2011 (окончателни данни), С.НСИ, 2011.

Mодул 3 – „История на България“

ПРОГРАМА
ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ – модул 3 на ЕПИ

ПЪРВИ РАЗДЕЛ: СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ

ТЕМА I

ОБРАЗУВАНЕ, РАЗВИТИЕ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (681 – 852 г.)

Славяни и прабългари до създаването на българската държава. Славяни – произход, прародина, обществен строй и религиозни вярвания. Славянските нападения и заселването им на Балканския полуостров. Прабългари – прародина и произход. Поминък, бит, обществена структура и религиозни вярвания.

Образуване на българската държава – причини за създаването на държавата, приносът на хан Аспарух, начало на формирането на българската народност. Укрепване на българската държава при хан Тервел (701 – 718 г.). Вътрешнополитическа криза към средата и втората половина на VІІІ в. и нейното преодоляване. Стабилизация на българската държава при хановете Телериг (768 – 777 г.) и Кардам (777 – 803 г.). Политическо издигане на българската държава през първата половина на ІХ в. Хан Крум (803 – 814 г.) – външна и вътрешна политика. Хан Омуртаг (814 – 831 г.) – външна и вътрешна политика. България при наследниците на хан Омуртаг – Маламир (831 –
836 г.) и Пресиян (836 – 852 г.).

ТЕМА ІІ

ПОЛИТИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ВЪЗХОД IX – X в.

Княз Борис (852 – 889 г.). Външна политика. Покръстване на българите – причини, дипломатическите пътища към приемане на християнството, процесът на покръстването. Борба за създаване на самостоятелна църква и последици от приемането на християнството. Създаване на славянската писменост и Великоморавската мисия на Кирил и Методий. Дейността на Кирило-Методиевите ученици в България. Оттеглянето на княз Борис от престола. Могъществото на българската държава при Симеон Велики (893 – 927 г.) – външна политика и завършване процеса на обединение на славянските племена от българската група. „Златен век“ на българската култура и завършване процеса на формиране на българската народност.

ТЕМА ІІІ

КРАЯТ НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

България по пътя на своя политически залез. Българската държава при управлението на цар Петър – вътрешни и външнополитически проблеми. Богомилството – поява, същност и разпространение.

Стопанското развитие, феодализмът и държавноадминистративното устройство на Първата българска държава.

ТЕМА IV

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ПОД ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ (1018 – 1186 г.)

Византийски нашествия срещу Първата българска държава и борбата на комитопулите за отстояване на държавната независимост. Причини за падане на България под византийска власт и положението на българския народ. Формите на борба на българския народ срещу византийското владичество. Въстанията против византийската власт (до въстанието на Петър и Асен).

ТЕМА V

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОЛИТИЧЕСКО МОГЪЩЕСТВО НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1186 – 1241 г.)

Кризата във Византийската империя през последните десетилетия на XII в. – вътрешните междуособици, нашествията на унгарците, норманите и куманите през 80-те години на XII в. и поведението на българите при създадената политическа обстановка в империята. Поводът за организираното от двамата боляри Петър и Асен въстание (1186 – 1187 г.), етапите на неговото развитие и признаването на възобновената българска държава от византийския император Исак II Ангел през 1188 г. Третият кръстоносен поход (1189 – 1197 г.), българите и нови опити на Византия да възстанови владичеството си върху българските земи. Завършване на освободителното дело от цар Калоян (1197 – 1207 г.) – укрепване на вътрешните позиции на царската власт, настъпление срещу Византия и дипломатическата битка на Калоян за признаване суверенитета на българската държава.

Българското царство при управлението на цар Борил. Възстановяване властта на преките наследници на Асеневци (царете Асен, Петър и Калоян) – дейността на държавника и дипломата Иван Асен II (военни и дипломатически победи). Международното значение на българската държава при управлението на Асеневци.

Икономическо развитие и феодални отношения при управлението на Асеневци. Изграждане на държавноадминистративната структура на Втората българска държава през първата половина на XIII в.

ТЕМА VІ

ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА (VII – XIV в.)

Периодизация и характеристика. Езически и християнски период – Плисковски период (VII – средата на IX в.); Преславско-Охридски период (865 – 1018 г.); Търновски период (краят на XII – XIV в.). Културата на езическа България – архитектурата на столицата Плиска; каменна летопис; Мадарският конник. „Златен век“ на българската култура – предпоставки за разцвета на българската култура. Книжнина. Гражданска и църковна архитектура и изкуство. Българската средновековна култура (ХІ – ХІV в.) – епохата на византийското владичество; културата на Втората българска държава – архитектура, живопис, книжнина, музика, идеологическа мисъл. Състоянието на българската народност през ХІ – ХІV в.

ТЕМА VІІ

НАЛАГАНЕ НА ОСМАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА И МЯСТОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В НЕЯ (ХV – ХVІІ в.)

Създаването и идеологията на Османската империя. Устройството на централната и местната власт. Политическата промяна и българите – положението на покореното българско население и процесът на ислямизация. Стопанството по българските земи и формирането на нова социална структура на българското общество.

ТЕМА VІІІ

СЪПРОТИВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРОТИВ ОСМАНОТУРСКИТЕ ЗАВОЕВАТЕЛИ (ХV – ХVІІ в.)

Основната задача, която историята поставя пред българския народ след завладяването му от османските турци. Периодизация и предпоставки за антиосманската съпротива. Начало на въоръжената съпротива срещу турците. Защитата на българската народност. Опити за възстановяване на българската държавност – военни кампании на християнските сили срещу Османската империя, въстания и политическа дейност на българските православни и католически църковни дейци. Въстания и политически движения в края на ХVІІ в. Духовният живот на българите.

ВТОРИ РАЗДЕЛ: БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

ТЕМА ІХ

НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОДЕМ, ИДЕОЛОГИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ВЪОРЪЖЕНИ ИЗЯВИ НА БЪЛГАРИТЕ
ПРЕЗ ХVІІІ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ в.

Периодизация на Българското възраждане. Същностна характеристика на възрожденските процеси. Българското възраждане и европейският свят.

Условия и фактори за започналото стопанско оживление в българските земи от края на XVII и през XVIII в. Обновлението на селското стопанство и промените в градското стопанство през първата половина на XIX в. Развитие на търговията. Формиране на новата социална структура.

Зараждане на българската национална идея. „История славянобългарска“- българската национална програма. Софроний Врачански. Първи планове за национално самоуправление и политическата активност на българите до средата на XIX в.

ТЕМА Х

ДВИЖЕНИЕТО ЗА НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА, НОВАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И БОРБИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНА ЕМАНЦИПАЦИЯ ЧРЕЗ НЕЗАВИСИМА ЦЪРКВА

Духовното пробуждане на българите и обективната необходимост от светско образование. Килийното училище. Новите светски гръцки училища и българите. Елино-българските училища – междинна форма на светско образование. Движение за новобългарска просвета. Поврат в българското просветно движение през втората четвърт на XIX в. Българските взаимни училища – двигател на новото просветно движение със светски и национален характер. Откриването на класните училища. Подем на новобългарската просвета след Кримската война (1853 – 1856 г.). Българското просветно дело и Европа.

Културата на Българското възраждане. Модернизация и развитие на българската култура. Промени в бита и нравите по модела на „просвещената Европа“.

Църковнонационални борби – периодизация, предпоставки за възникване на движението. Начало на движението за самостоятелна българска църква. Подем на църковнонационалната борба след Кримската война. Приносът на Цариградската българска община в борбите за църковна автономия. Движението срещу гръцките владици в българските провинции. Великите сили и българското църковнонационално движение. Създаване на самостоятелна българска църква. Признаване на българската нация.

ТЕМА ХІ

ОРГАНИЗИРАНО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (СЛЕД КРИМСКАТА ВОЙНА (1853 – 1856 г. до 1875 г.)

Икономически и социални промени. Българският въпрос след Кримската война. Начало на организираното националноосвободително движение. Георги С. Раковски – жизнен път и първи революционни изяви. Идеолог и основоположник на организираното националнореволюционно движение на българския народ. Плановете на Раковски за освобождението на България. Тактиката и стратегията за реализиране на неговата програма. Българските легии в Белград и четническото движение.

Българската емиграция в обществено-политическия живот. Политически движения и организации през 60-те г. на XIX в. Цариградският политически кръг. Формирования на българската емигрантска колония в Румъния, Южна Русия и Сърбия.

Нови идеи в освободителното движение. Живот и дейност на Любен Каравелов. Организатор на БРЦК. Васил Левски – жизнен път. Участник в първите организирани революционни акции. Организатор на БРЦК. Строител и идеолог на революционната комитетска организация в България.

Криза в революционното движение след обесването на Васил Левски (1873 – 1874 г.). Христо Ботев – жизнен и творчески път. Идеолог на националнореволюционното движение. Активен участник в дейността на БРЦК. Новата Източна криза. Ботев и неговите съмишленици – създатели на новия ръководен орган – Българския революционен комитет (БРК), и организатори на „всеобщо въстание в България“. Неуспехът в опита за въстание през септември 1875 г.

ТЕМА ХІІ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ (1876 – 1878 г.)

Формиране на „Комитета на апостолите“ (наричан още Гюргевски революционен комитет). Решенията на Комитета. Подготовката на Априлското въстание в определените революционни окръзи. Начало и ход на въстанието. Четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов. Турските зверства. Характер и значение на въстанието. Въстанието в политиката на Великите сили и солидарността на европейската общественост. Българското освободително движение след въстанието. Мисията на Българското човеколюбиво настоятелство и на цариградските българи. Цариградската посланическа конференция.

Русия и дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877 – 1878 г.). Обявяване, начало и ход на войната. Българите и войната. Военните сражения, решили изхода на войната. Примирието. Санстефански мирен договор.

ТРЕТИ РАЗДЕЛ: ТРЕТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1877 – 1923 г.)

ТЕМА ХІІІ

НАЧАЛО НА ДЪРЖАВЕН ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1877 – 1885 г.)

Временно руско управление по българските земи. Аграрен преврат. Берлински конгрес и борбите на българския народ срещу неговите решения. Изработване на Търновската конституция. Монархическият институт в Княжество България. Изработване на Органически устав за Източна Румелия. Уредбата на автономната област. Начало на самостоятелен политически живот на Българското Княжество – опити за образуване на коалиционно правителство, управление на консерваторите. Изборите за Първо обикновено народно събрание (ОНС). Опит за налагане на консерваторите в управлението на страната. Избори за Второ ОНС. Управление на либералите.

Държавен преврат. Режим на пълномощията. Падане на режима. Управление на кабинетите на Драган Цанков. Управление на правителството на непримиримите либерали начело с Петко Каравелов.

Просветната и културната политика на правителствата.

Политическите партии в Княжество България.

ТЕМА ХІV

СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1885 г.

Статутът на Източна Румелия според Берлинския договор. Органическият устав и уредбата на Източна Румелия. Обществено-икономическо, политическо и културно развитие. Пътищата към българското съединение. Първи опит за съединение. Движение за съединение. Образуване на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подготовката за съединението. Провъзгласяване на Съединението. Дипломатическа защита на Съединението. Отношението на балканските държави и Великите сили към Съединението. Цариградска конференция. Военна защита на Съединението. Признаване и значение на Съединението.

ТЕМА ХV

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В КРАЯ НА ХІХ в. (1886 – 1900 г.)

Икономическото развитие на България в края на ХІХ век. На прага на гражданската война. Превратът на 9.VІІІ.1886 г. Контрапреврат и завръщането на княз Александър І. Абдикацията на княз Александър І. Формиране на „русофилски“ и „русофобски“ лагер в българското общество – 1886 – 1887 г. Управлението на регентството. Образуване на правителство начело със Стефан Стамболов. Вътрешна политика на правителството. Създаване на Народнолибералната партия. Образователна и културна политика. Политическата опозиция в условията на Стамболовия режим. Стопанската политика на правителството на Стефан Стамболов. Държавният национализъм във външната политика на Стамболовото правителство. Падане на правителството на Стефан Стамболов.

Формиране на правителство начело с д-р Константин Стоилов. Образуване на Народната партия. Вътрешна политика на правителството. Просветна и културна политика. Стопанска политика на кабинета. Външна политика на правителството. Помирението с Русия. Политиката по националния въпрос. Пътят към падане на правителството.

Характеристика на Радослависткото управление (1899 – 1900 г.).

ТЕМА ХVІ

БЪЛГАРИЯ – ОТ КРИЗА КЪМ ВСЕСТРАНЕН ВЪЗХОД (1901 – 1912 г.)

Образуване на коалиционно правителство на Демократическата и Прогресивнолибералната партия с министър-председател Петко Каравелов. Преодоляване на буржоазнодемократичните нарушения от предходните кабинети. Финансовата криза. Опитите на коалиционното правителство за извеждане на страната от кризата.

Причини за падане на коалиционното правителство и образуване на хомогенен кабинет от Прогресивнолибералната партия с министър-председа­тел д-р Стоян Данев. Вътрешната политика на правителството. Успехът на хомогенния кабинет на Прогресивнолибералната партия в преговорите с френските банки, получаване на 106 млн. лв. заем и извеждане на страната от финансовата криза.

Външната политика на коалиционното правителство и на хомогенния Прогресивнолиберален кабинет.

Завършване на процеса на формиране на многопартийната система. Политическите партии през довоенния период.

България по пътя към всестранен възход. Управление на Народнолибералната партия. Икономическа политика. Модернизация и развитие на българската икономика. Засилване на капитализма в селското стопанство. Развитие на индустрията. Икономическата мощ на едрия банков капитал. Развитие на търговията, транспорта и съобщенията.

Вътрешната политика на Стамболовисткия кабинет. Образователната и културната политика. Политиката на правителството по националния въпрос и външнополитическите въпроси през годините на неговото управление.

Управление на Демократическата партия. Еволюцията в политическите възгледи на демократите и продължаване на стопанската политика на народнолибералите. Преодоляване на възникналите проблеми във вътрешнополитическия живот на страната. Подготовка и обявяване на българската независимост през септември 1908 г. Борбата за признаване независимостта на България и придобиване на юридически суверенитет през април 1909 г.

Довоенната стопанска и вътрешна политика на коалиционното правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия.

ТЕМА ХVIІ

ПОЛОЖЕНИЕ И БОРБИ НА НЕОСВОБОДЕНИТЕ БЪЛГАРИ (1878 – 1912 г.)

Великите сили и разпокъсването на България. Санстефански компенсации за Румъния и Сърбия. Берлински диктат. Демография на населението в Македония и Одринска Тракия, Северна Добруджа и в района на Пирот и Враня. Социално-икономическо и политическо положение на българите, останали под чужда власт. Чуждестранна пропаганда. Дейност на Българската екзархия в Македония и Одринска Тракия. Съпротивата на българите в Северна Добруджа и на населението в Западните български покрайнини. Периодизация и начало на националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия. Образуване на Македонския революционен комитет. Създаване на Върховния македонски комитет. Въстаническата акция в Мелнишко. Изграждане на Вътрешната революционна организация. Правилник, устав, тактика и стратегия. Четническата институция. Масовизиране и развитие на националнореволюционното движение. Създаване на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Горноджумайското въстание. Подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Ход на въстанието. Кървавата драма на героичното въстание. България и въстанието. Отзвукът на Илинденско-Преображен­ското въстание. ВМОРО след въстанието (1904 – 1908 г.). Младотурската революция и ВМОРО. Агонията на революцията в Македония и Одринска Тракия.

ТЕМА ХVIIІ

БЪЛГАРИЯ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913 г.)
И ВЪВ ВРЕМЕ НА ИЗМАМНИ НАДЕЖДИ (1914 – 1918 г.)

Пътищата към националното обединение. Войната – последен нереализиран път. Опити за създаване на Балкански съюз в края на ХIХ и началото на XX в. Сондажите в Русия. Промените в Търновската конституция. Преговори, Договор за приятелство и съюз и Военна конвенция, подписани между Царство България и Кралство Сърбия. Дипломатически сондажи и перманентни преговори с Гърция. Подписване на Договор за отбранителен съюз и Военна конвенция. Споразумение с Черна гора. Военната подготовка на балканските съюзници. Състоянието на турската армия. Поводът за войната. Обявяване и ход на военните действия. Героични победи на българската армия. Българската „лавина“ на бреговете на Мраморно море. Предателството на цар Фердинанд. Сраженията на съюзниците на фронтовете в Македония. Примирието (20 ноември 1912 г.). Лондонските преговори. Държавният преврат в турската столица. Началото на втория етап на Първата балканска война. Славните български победи при Булаир и Шаркьой. Превземането на Одринската крепост. Победите на съюзниците във втория етап на войната. Лондонски мирен договор.

Рухването на Балканския съюз. Предателството на съюзниците – Сърбия и Гърция. Сръбските и гръцките изстъпления върху българското население в Македония. Съпротивата на българите. Новото престъпление на Фердинанд. Втората балканска война. Турция и Румъния в настъпление в беззащитните български земи. Битката в Кресненското дефиле. Конференцията за мир в Букурещ. Букурещкият мирен договор. Цариградският мирен договор.

Административната уредба на новите български земи. Тракийското и Македонското военни губернаторства.

Мирни години (1913 – 1915 г.). Икономическото възстановяване. Коалиционното управление на трите либерални партии.

Причини за избухването на Първата световна война. Дипломатическата битка за България. Отношението на политическите партии по въпроса за намесата на България във войната. Новото предателство на Фердинанд. България в лагера на Централните сили заедно със своя бивш поробител (Турция) против освободителката Русия и нейните коалиционни приятели Англия, Франция и др. Намесата на България във войната и военните действия на българската армия. Икономиката на България по време на войната. Стопанска разруха. Опити на държавата да регулира икономиката. Безперспективността на войната и антивоенната пропаганда. България на преговорите в Брест-Литовск и Букурещ през 1918 г. Правителството Малинов – Костурков. Войнишкото въстание. Солунското примирие. Българският погреб в Ньой.

ТЕМА ХІХ

БЪЛГАРИЯ СЛЕД НОВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА (1918 – 1923 г.)

Състояние на икономиката. Политическите последици от войната. Натискът на победителите и опитите за маневри на перманентно сменящите се коалиционни кабинети. БЗНС – идеологически принципи и програма. БЗНС по пътя към самостоятелната власт – участие в коалиционните кабинети. БЗНС начело на коалиционен кабинет. Политиката на коалиционния кабинет. Борба за справедлив мирен договор. Ньойският диктат. Вътрешнополитическата обстановка. Транспортната стачка. Малкият конгрес на БЗНС. Изборите за ХІХ ОНС. Формиране на самостоятелен кабинет на БЗНС. Самостоятелното управление на БЗНС. Реформаторска дейност. Образованието и културата при земеделското управление. Външна политика. Политически борби. Държавният преврат срещу земеделския режим.

ТЕМА ХХ

УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СГОВОР (1923 – 1931 г.)

Обстановката в страната след Деветоюнския преврат. Образуване на Демократическия сговор. Септемврийското въстание – 1923 г. Настъпление на режима – вътрешна и стопанска политика. Политическо и икономическо стабилизиране на страната. Втори кабинет на Демократическия сговор. Либерализиране на стопанската и политическата конюнктура. Промени и развитие на българското образование и култура при управлението на Демократическия сговор.

Външната политика на двата сговористки кабинета.

ТЕМА ХХІ

ПОБЕДА И ПОРАЖЕНИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

(1931 – 1935 г.)

Икономическата криза – причини, показатели и характер. Особености на проявлението на кризата в селското стопанство и промишлеността.

Образуване на Народния блок. Формиране на правителството на Народния блок. Вътрешна и стопанска политика на Народния блок. Мерки за преодоляване последиците от икономическата криза. Опозиционни партии и политически организации. България в променящата се международна политическа обстановка.

Деветнадесетомайският преврат – причини и характер на преврата. Полагане основите на авторитарната политическа система от нов тип – установяване на безпартийно управление и премахване на парламента. Вътрешна и стопанска политика. Борбите в Тайния военен съюз. Външна политика.

Програмата по история на България обхваща основни проблеми от учебното съдържание, изучавано в средните училища. Кандидат-студентите могат да ползват учебници за средния курс на обучение, както и научни исторически изследвания и публикуван изворов материал.

Основна литература

  • 1. Мутафчиева, В., К. Косев, Ст. Грънчаров, Хр. Матанов, И. Илиев, Асен Василев. История и цивилизация. ИК „Анубис“, С., 2001 – 2006.
  • 2. Лазаров, Ив., Ив. Тютюнджиев, Р. Михнева, Л. Стоянов, М. Палангурски, В. Стойчева. История и цивилизация. „Слово“, В. Търново, 2001 – 2006.
  • 3. Гюзелев, В., Р. Гаврилова, Ив. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. История и цивилизация. „Просвета“, С., 2001 – 2006.
  • 4. Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, И. Илиев, Е. Калинова, И. Баева. История и цивилизация. „Планета 3“, С., 2001 – 2006.
  • 5. Андреев, Й., Е. Стателова, Кр. Мутафова, П. Петков, Р. Мишев. История и цивилизация. ИК „Кръгозор“, 2002 – 2006.
  • 6. Ангелов, П., Д. Саздов, Ив. Стоянов. История на България 681 – 1944, том първи. С., 2003.
  • 7. Саздов, Д., Р. Попов, Л. Спасов. История на България 681 – 1944, том втори. С., 2003.
  • 8. Гюзелев, В., Д. Саздов, Л. Спасов, Пл. Павлов, И. Тютюнджиев, И. Лазаров, М. Палангурски. История на България. С., 2000.

Допълнителна литература

  • 1. Й. Андреев. Българските ханове и царе (VІІ – ХІV век). С., 1988.
  • 2. Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на Средновековна България VІІ -ХІV в. С., 2006.
  • 3. Стоянов, Ив. История на Българското възраждане. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2010.
  • 4. История на България (681 – 1981) в 10 тома. Председател на главната редакция (на 1 – 7 том) Димитър Косев; т. 2, Първа българска държава, отг. ред. Димитър Ангелов, С., 1981; т. 3, Втора българска държава, отг. ред. Страшимир Лишев, С., 1982; т. 4, Българският народ под османско владичество (ХV до началото на ХVІІІ в.), отг. ред. Христо Христов, С., 1983; т. 5, Българско възраждане (ХVІІІ до средата на ХІХ в.), отг. ред. Николай Тодоров, С., 1985; т. 6, Българско възраждане 1856 – 1878, отг. ред. Крумка Шарова, С., 1987; т. 7, Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Националноосвободителни борби (1878 – 1903), отг. ред. Христо Христов, С., 1991; т. 8, История на България 1903 – 1918. Културно развитие 1878 – 1918, отг. ред. Георги Марков, С., 1999; т. 9, История на България 1918 – 1944, отг. ред. Георги Марков, С., 2012.

Тест по чужд език

УКАЗАНИЯ ЗА КАНДИДАТСТУДЕНТСКИТЕ ИЗПИТИ ПО АНГЛИЙСКИ, НЕМСКИ, ФРЕНСКИ, ИСПАНСКИ И РУСКИ ЕЗИК

Конкурсният изпит (съответно по английски, немски, френски, испански и руски език) е писмен тест и се провежда в рамките на изучавания в средното училище лексико-граматичен материал, разширен до активното владеене на около 10 000 думи и изрази, което предполага допълнителни самостоятелни занимания, четене на оригинална литература, на периодични издания и гледане на телевизия на чуждия език, на който предстои да се положи изпитът. Цели се проверка и обективна оценка на езиковите знания и умението за разбиране при четене на кандидат-студентите, което да легитимира езиковата основа, явяваща се необходима предпоставка за специализираното обучение по чужд език в УНСС по време на следването.

Програмата за кандидатстудентския изпит съответства на действащите за 2013/2014 г. учебни планове и учебни програми в средните училища на Република България.

Времетраене: 2 часа.

Изпитът се състои от 3 модула: разбиране при четене, лексика и граматика.

1. Разбиране при четене

Разбирането при четене има за цел да провери способността на кандидата да разбира чрез зрително възприемане оригинален микротекст, изречение и др. на съответния чужд език. Този модул съдържа 10 изпитни задачи с по 5 предоставени варианта за отговор, от които един-единствен верен. Неверните отговори се санкционират.

2. Лексика

Тестът има за цел да провери основно степента на овладяване на лексикалното богатство на чуждия език. Състои се от 10 изпитни задачи с по 5 предоставени варианта за отговор, от които един-единствен верен. Неверните отговори се санкционират.

3. Граматика

Тестът има за цел да провери основно степента на овладяване на езиковите норми в областта на граматиката. Състои се от 20 изпитни задачи, разделени в 5 подгрупи, с по 5 предоставени варианта за отговор, от които един-единствен верен. Неверните отговори се санкционират.

Кандидат-студентите трябва да са овладели практически следния граматически материал:

1. Морфология:

1.1. Глагол. Видове глаголи: преходни и непреходни, правилни и неправилни, спомагателни. Образуване, значение и употреба на глаголните форми на изявително и подчинително наклонение. Повелително наклонение. Нелични глаголни форми: инфинитив, деепричастие и причастие; глаголни перифрази. Залог на глагола. Спрежение на възвратните глаголи.

1.2. Съществително име. Видове съществителни имена. Род и число на съществителното име. Образуване на женски род и на множествено число. Употреба на членната форма.

1.3. Прилагателно име. Видове прилагателни имена. Степени на сравнение. Числителни прилагателни: редни, бройни, дробни и др.

1.4. Местоимение. Видове местоимения. Граматически особености на личните местоимения. Членуване на местоименията.

1.5. Наречие. Степени на сравнение.

1.6. Съюз.

1.7. Предлог.

2. Синтаксис

2.1. Понятие за изречение. Видове изречения по състав: прости и сложни. Състав на простото изречение: главни и второстепенни части. Съгласуване на подлога със сказуемото. Видове прости изречения.

2.2. Видове сложни изречения: сложно съчинено и сложно съставно. Съгласуване на времената.

2.3. Пряка и непряка реч.

Журналистика

УКАЗАНИЯ ЗА КАНДИДАТСТУДЕНТСКИЯ ИЗПИТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА

Програмата за изпита по журналистика включва основни теми от съвременния обществено-политически, икономически и културен живот.

Писменият изпит се базира на изучаваното в средните училища и следва да представи общата култура и интереси на кандидат-студентите в жанр по избор. Към писмената работа на кандидат-студентите се предявяват следните основни изисквания: знания, информираност, правилен подбор на фактите и оптимален подход при анализа и обобщението им, умение за журналистическа интерпретация, убедително защитена теза, оригинално и самостоятелно мислене, езикова култура и логическа последователност. Изтеглят се две теми и кандидат-студентите пишат по избор по една от тях. Първата тема предполага публицистично изложение по значим обществен проблем с авторско творческо присъствие без ограничение в журналистическия жанр. Втората тема е свързана с аналитично изложение и коментар по дискусионно зададен проблем.

До устен изпит се допускат всички кандидат-студенти, издържали изпита по български език и получили на писмения изпит по журналистика оценка не по-ниска от добър (4.00).

Устният изпит по журналистика протича под формата на събеседване с изпитната комисия по определени актуални теми. Неговата цел е да покаже комуникативните умения, обществено-политическата информираност, езиковата култура и възможностите за творческо мислене на кандидатите.

Темите за писмения и устния изпит се подбират от дискутираните в българските медии. Те се формулират по начин, който дава възможност за творческа и авторска изява в актуална, обществено значима тема от следните области:

Власт и общество (конституция, парламент, правителство, съдебна система, гражданско общество, човешки права, сигурност и обществен ред).
Икономика (национално и световно стопанство).
Международни отношения (външна политика, евроинтеграция, отбрана и сигурност).
Труд и социална политика.
Образование и наука.
Здравеопазване.
Култура и медии.
Деца, младеж, спорт.

Универститет за Национално и Световно Стопанство
  • тел. (02) 8195 211; факс (02) 962 39 03
  • телефонна централа (02) 8195
  • адрес: 1700 София, Студентски град „Хр. Ботев“, УНСС
  • сайт: www.unwe.bg
Did you find apk for android? You can find new Free Android Games and apps.

Сподели