Как се пише есе? Структура и композиране на съчинение – есе.

Want create site? Find Free WordPress Themes and plugins.

bylgarski-ezik1. Специфика на жанра на есето.
В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите „Опити“ (фр. Essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики: експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието, неопределеност на формата, многообразие на изразни средства. Всички тези особености превръщат есето в свободна творческа изява на индивидуалната мисъл. В зависимост от съдържанието и предназначението се разграничават различни видове есета: литературно, философско, публицистично, критическо и др. Есето е писмен аргументативен текст, в който по оригинален, нетрадиционен начин се дава израз на лично мнение, отношение по даден проблем,подкрепено с целенасочени аргументи. Есето притежава основните признаци на текста: информативност, смислово и стилово единство, езикова свързаност, завършеност. Есето е предимно текст разсъждение. Описанието и повествованието могат да присъстват като елементи на текста (примери, аргументи), но той основно се изгражда като размисъл по зададената тема. Есето е лична и оригинална интерпретация на зададената тема. То е израз на една идея без претенции за всеобхватност на изложението и изчерпване на проблема.

2. Структуриране и композиране на съчинение- есе. Ситуация на общуване, която поражда аргументативен текст. Доброто есе може да бъде написано по много начини и все пак в процеса на писането има някои етапи, чието спазване ще допринесе за успешния резултат.

  • Прочит (тълкуване) на зададената тема. Писането на есе е творчески процес. У всеки индивид зададената тема поражда различни идеи, извиква различни асоциации, отключва различни представи за структуриране на работата.
    Необходимо е преди началото на писането да се определят посоката на разсъждение и тематичният обхват на работата. Важно е да се осмисли от какъв тип е  ададената тема .Tя би могла да назовава явление, да задава въпрос, да маркира ситуация, да съдържа опозиция и т.н.
  • Планиране на работата. След индивидуалния прочит на заглавието и изясняването на основната идея е необходимо вземането на решение за начина на нейното изразяване. Изпитната ситуация изключва възможността от предварително събиране на материали по темата, ползването на източници, многократното преработване на текста. По време на изпит са възможни два основни начина на работа: творческа чернова или създаването на план и преминаването към директно писане на белова. В първия случай се създава текст, чрез който се записват хрумвания, тези, аргументи и в процеса на писането се преструктурират и редактират, а във втория се маркират основните тези и посоките на разсъждение и при писането на белова се следва тяхната логика.
  • Формулиране на теза. Черновата или планът открояват в потока на мисълта онези твърдения, които най-точно, най-цялостно и най-оригинално отразяват и изразяват основната идея на пишещия. В зависимост от темата и направения прочит могат да бъдат формулирани една или няколко тези, които по-късно да бъдат развити и аргументирани по съответен начин, който също е въпрос на индивидуален избор.
  • Избор на начало на текста. Един от най-често задаваните въпроси в процеса на писане е „Как да започна?“ Неизброими са възможните отговори, когато става дума за писане на есе. Началото на есето би могло да бъде директно въвеждане на основна теза по темата, би могло да бъде своеобразно противопоставяне на зададената тема, би могло да е въпрос или провокация, цитат или позоваване на чужда мисъл, съобщаване на факт или сбито преразказване на случка и т.н. Най-функционално е онова начало, което най-естествено ще отведе създателя на есето към замисленото изложение и най-добре ще ориентира читателя в последвалия текст.Препоръчително е директното насочване към темата, а не отдалечаването от нея чрез самоцелен увод. Желателно е и съобразяването на началото с евентуалния финал на текста.

Есето има свободна композиция. За разлика от интерпретативното съчинение при есето невинаги се обособяват отделните композиционни елементи: увод, теза,
изложение и зaключение. Но, за да спази принципите на текста, есето трябва да притежава начало, теза, същинска част и финал, които да отразяват и защитават
съответното разбиране на автора за структуриране на конкретната работа. Желателно е композицията да бъде предварително решена, обмислена и изградена в процеса на писането като адекватен израз на идеята на текста. Есето е издържано в индивидуалния образен стил на пишещия. В зависимост от темата и нейната интерпретация то може да редува и съчетава елемети на научност, публицистичност, художественост, но винаги е стилово единно, подчинено на авторовата чувствителност, въображение и темперамент.

3.Есе по хуманитарен проблем върху литературна творба. В този вид есе защитаваме правотата на лично мнение по житейски, нравствен, философски и т.н. проблем от изучаван художествен текст.

Структуриране на работата:

  • изреждане на тези и тяхното обосноваване
  • чрез редуване на тези и антитези
  • чрез въпроси и отговори

Трябва да се има предвид и изключителната възможност на есето да трансформира жанрове. То може да приеме условно формата на автобиография, дневник, писмо.
Структурата на есето е произволна и е добра, стига да е изцяло подчинена на съответен принцип, стига изграждането да бъде единно.

  • Оформяне на отделните абзаци.
    Необходимо е абзаците да спазват избрания принцип на структуриране. Те могат да бъдат подредени верижно или на принципа на антитезата, могат привидно да се изключват взаимно, но във всички случаи трябва да бъдат част от цялото, да са логични в контекста на разсъждение. За спазването на смисловото и структурното единство на текста е препоръчително да се откроят чрез акценти темите и микротемите, ключовите думи, изводите.
  • Избор и осъществяване на преходите между отделните абзаци.
    Тъй като есето е преди всичко изява на личностния начин на мислене, в него са допустими изрази като „според мен“, „по мое мнение“, „аз мисля“ и т.н.., но тяхното използване съвсем не е задължително. Тези фрази могат и да не бъдат изписани. По-важно е да се съдържат в смисъла на текста. Добрият преход към следваща мисъл (микротема, абзац) е този, който следва логиката на мисълта, не разкъсва, а плавно продължава изложението.
  • Избор на изразни средства.
    След като е направен изборът на съдържанието и структурата на есето, при неговото създаване ще бъдат използвани онези изразни средства, които най-добре съответстват на неговия замисъл. Есето предполага богатство на езика, допуска употребата на сентенции, афоризми, цитати, много често печели от използването на риторични въпроси, нарочени повторения, сравнения и метафори.
  • Избор на финал на есето.
    Въпросът „Как да завърша?“ е точно толкова труден и често задаван, колкото и въпросът „Как да започна?“. Но неговият отговор е предопределен от вече извършения процес на писане. Добрият финал на есето е естественият завършек – обобщение на създадения вече текст. Много често логиката на текста свързва края с началото, въведението се трансформира в заключение, загатнатата идея в началния абзац се превръща в поанта. Възможен е и т.нар. отворен финал – привидната липса на заключителен абзац, многоточието, което изразява възможност за варианти, нарочната неангажираност с финално твърдение, поради сложността на проблема.
  • Редактиране и коригиране.
    Желателно е работата върху създаването на есето да приключи не с поставянето на последния препинателен знак, а с редактиране и коригиране на текста.

4.Разсъждението, описанието и повествованието в аргументативен текст /есе/.
Разсъждението – водещ вид текст. Това е речево действие, при което се предствя, обосновава и решава проблема. Търсят се причинно- следствени връзки.
Описанието – използва се в микротекстове, разкриващи признаци на предмет или явление, при портретна характеристика на герой, при описание на природни явления, при предаване на ситуация.
Повествованието – речево действие, с чиято помощ говорещият дава възможност на слушателя да придобие представа за събитието като еднократен процес.

Did you find apk for android? You can find new Free Android Games and apps.

Сподели